Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Изнасилиха ли те?
— Не — прошепна тя. — Не… съвсем.
Гневът му бе изместен от объркване.
— Какво тогава?
— Бях млада и глупава — тихо отвърна Грейс.
— Копелето се възползва от това, че Грейс скърбеше за смъртта на родителите си — жлъчно се обади Селена. — Беше един от онези лъжливи типове, които ти обясняват как искат само да се грижат за теб, а после те използват и те зарязват в мига, в който получат онова, което искат.
— Нарани ли те? — попита Джулиън.
Грейс кимна.
Нова вълна от странния гняв нахлу в тялото на Джулиън. И сам не знаеше защо случилото се с Грейс имаше такова значение за него, ала по някаква непонятна причина беше така. И той жадуваше да отмъсти за онова, което й бяха причинили. Видя, че ръката й трепери и като я взе в своята, нежно помилва опакото на дланта й с палец.
— Направихме го само веднъж — тихо каза Грейс. — Знам, че е нормално да те боли първия път, но не така. Ала колкото и силна да бе физическата болка, много по-жестоко ме нарани това, че него изобщо не го бе грижа. Имах чувството, че съм там само за да ме използва, сякаш в неговите очи изобщо не бях човешко същество.
Стомахът на Джулиън се сви на топка. Самият той твърде добре познаваше това усещане.
— Няколко дни по-късно — продължи Грейс, — след като нито ме потърси, нито отговори на обажданията ми, отидох до жилището му, за да го видя. Беше пролет и той бе отворил прозорците. Докато минавах отвън… — Грейс млъкна, задавена от сълзи.
— Той и съквартирантите му се били обзаложили кой ще успее да отнеме девствеността на най-много момичета за една година — намеси се Селена. — Грейс ги чула как й се подиграват.
Ярост, страховита и неудържима, обзе Джулиън. Той също бе срещал такива мъже и не можеше да ги понася. Всъщност, неведнъж собственоръчно и с огромно удоволствие бе прочиствал земята от скверното им присъствие.
— Почувствах се толкова използвана, толкова глупава — прошепна Грейс и когато Джулиън срещна погледа й, страданието в него го жегна право в сърцето. — Никога вече не искам да се чувствам по този начин.
И тя закри лице със свободната си ръка, ала не преди Джулиън да бе зърнал унижението в очите й.
— Съжалявам, Грейс — прошепна той и я притегли към себе си.
Това било значи. Ето какъв бил първоизточникът на демоните, които я преследваха. Джулиън я притисна до гърдите си и нежно положи лице върху косата й. Обгърна го меко, женствено ухание на цветя.
Как само жадуваше да я утеши. И колко виновен се чувстваше. Нямаше никакво съмнение, че в очите на Пенелопа той я бе използвал по много подобен начин. А боговете му бяха свидетели, че в крайна сметка вредата, която той бе нанесъл, бе далеч по-страшна.
Трябва да си остане прокълнат, помисли си той горчиво. Беше си го заслужил и нямаше повече да наранява Грейс. Тя бе добра жена с добро сърце и той отказваше да се възползва от нея.
— Всичко е наред, Грейс — меко каза Джулиън и нежно я целуна по косата. — Никога не бих те помолил да го направиш.
Грейс вдигна очи и го погледна изумено. Не вярваше на ушите си.
— Не мога да не го направя.
— Разбира се, че можеш. Трябва просто да ми обърнеш гръб.
Гласът му бе пропит с такава печал. Необикновен и чуждоземен, той разкриваше толкова много за мъжа, който Джулиън бе някога.
— Наистина ли смяташ, че съм в състояние да го сторя?
— Защо не? Всички в семейството ми го направиха. Та ти дори не ме познаваш.
И с внезапно помътнял поглед, той я пусна.
— Джулиън…
— Повярвай ми, Грейс, не го заслужавам — увери я той и преглътна мъчително. — Като пълководец не знаех що е милост. И до днес виждам ужаса в очите на хилядите мъже, които посякох с меча си, без да изпитам и капчица съжаление. — При тези думи той срещна погледа на Грейс. — Защо би искала да помогнеш на някого като мен?
Грейс си припомни как бе прегърнал момченцето, чийто живот бе спасил, чу го да предупреждава Купидон да не я докосва и с пръст, и разбра защо. В миналото Джулиън може и да бе извършил всички тези неща, ала въпреки това не беше истински зъл. Досега можеше да я е изнасилил, ала вместо това мъжът, почти не познал нежност в живота си, само я бе прегърнал.
Не, въпреки грешките, които бе допуснал в миналото, у него имаше нещо добро. Джулиън бе такъв, какъвто го бе направил неговото време. Пълководец в един древен свят, раздиран от битки. Мъж, възпитан на бойното поле при жестоки условия, които Грейс не можеше дори да си представи.