Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Съжалявам! — каза тя и избърса лицето му с пръсти, при което едва наболата му брада одраска кожата й. — Хич не ме бива в това.
Джулиън обаче нямаше нищо против и като взе ръката й в своята, облиза виното от връхчетата на пръстите й.
Гърлен стон се надигна в гърдите на Грейс, а по тялото й се разляха безброй вълни на удоволствие, докато той прокарваше език по пръстите й, гризвайки я нежно от време на време. Един по един, той бавно облиза и петте й пръста, а когато свърши, повдигна лицето й и впи устни в нейните.
Ала това не беше страстната, настойчива целувка, която Грейс бе свикнала да получава от него. Онази, с която той се опитваше да я съблазни и завладее.
Тази беше нежна, кротка. Мека. Устните му бяха леки като перце и някак търсещи.
Най-сетне той се отдръпна.
— Искаш ли още?
— Да — задъхано отвърна Грейс, говорейки не толкова за храната, колкото за копнежа на тялото си по неговото.
Джулиън й подаде нова хапка, а следващия път, когато тя поиска да утоли жаждата му, той улови ръката й със своята, без да сваля закачливия си поглед от лицето й.
Останаха така до края на филма, като се хранеха един друг и се наслаждаваха на компанията си, когато Джулиън изведнъж прояви жив интерес към последните бойни сцени.
— Оръжията ви са страшно интересни — отбеляза той.
— Предполагам, че за един пълководец наистина са такива.
Джулиън хвърли бърз поглед към нея, после отново насочи вниманието си към екрана.
— Какво най-много ти харесва в тази пиеса?
— Алегориите.
Джулиън кимна.
— Виждам доста от Платон в нея.
— Чел си Платон? — учуди се Грейс.
— Изучавах го още съвсем млад.
— Наистина ли?
На Джулиън очевидно не му стана никак приятно.
— Е, все пак успяваха да ни натъпчат това-онова в главите между налаганията.
— Това вече беше сарказъм.
— Признавам.
Когато филмът свърши, Джулиън й помогна да разтреби.
Докато Грейс пълнеше съдомиялната машина, телефонът иззвъня.
— Ей сега се връщам — каза тя и изтича в дневната.
— Грейс, ти ли си?
Гласът на Родни Кармайкъл, разнесъл се от другия край на линията, я накара да се вцепени.
— Здравейте, господин Кармайкъл — хладно отвърна тя.
В този миг й идваше да убие Луан, задето бе заминала толкова неочаквано. Беше имала само една сесия с Родни, ала тя се бе оказала напълно достатъчна, за да й се прииска да наеме частен детектив, който да открие Луан и да я върне обратно. От този тип буквално я побиваха тръпки.
— Къде беше днес, Грейс? Не си болна, нали? Мога да ти донеса малко…
— Лиса не се ли обади, за да промени уговорката ни?
— Обади се, но си мислех, че…
— Вижте, господин Кармайкъл, никога не приемам пациенти у дома. Ще се видим в уговорения ни час.
Линията прекъсна.
— Грейс?
Гласът на Джулиън, разнесъл се зад нея в този миг, я накара да подскочи и да изписка стреснато. Той я изгледа изпитателно с изражение, което би й се сторило забавно, ако не бе толкова ужасена.
— Добре ли си? — попита я.
— Да. Съжалявам — отвърна Грейс и постави слушалката на мястото й. — Беше онзи пациент, за когото ти разказах. Родни Кармайкъл. Направо косата ми се изправя от него.
— Косата ти се изправя?
— Плаши ме.
За първи път Грейс бе истински благодарна, че Джулиън е с нея. В противен случай щеше да отиде право при Селена и Бил и да им се натрапи до края на уикенда.
— Хайде — каза тя и угаси лампата в кухнята. — Какво ще кажеш да се качим в стаята ми и да започна да те уча да четеш на английски?
— Не се отказваш лесно, нали? — поклати глава Джулиън.
— Точно така.
— Добре тогава — прие той и тръгна след нея. — Ще ти позволя да ме учиш, но само ако си облечеш червената нощн…
— Не, не и не — отсече Грейс и като поспря на стълбите, се обърна към него. — В никакъв случай.
Джулиън се пресегна и отметна косата от рамото й.
— Не знаеш ли, че се нуждая от муза, която да ме вдъхнови да уча? И каква по-подходяща муза от теб, облечена в…
Грейс го прекъсна, поставяйки пръсти върху устните му.
— Облека ли я, силно се съмнявам, че ще научиш нещо, което вече да не знаеш.