Мечтан любовник

— Защо ми се струва, че винаги забравяш нещо и че то обикновено е най-важното! Какво забрави този път?

Купидон избегна погледа му.

— Както добре знаеш, обречен си неудържимо да се стремиш да дариш с наслада онази, която те е призовала.

Джулиън хвърли поглед към Грейс и веднага усети как слабините му се напрегнаха.

— Да, много добре го знам.

— Но знаеш ли, че с всеки ден, отминал, без да си я обладал, постепенно ще губиш разсъдъка си? До края на месеца напълно ще обезумееш от жажда за секс и единственият лек ще бъде да я утолиш. Ако не го сториш те очаква такава физическа болка, в сравнение с която наказанието на Прометей е като вечност, прекарана в Елисейските полета16.

Селена ахна.

— Прометей не беше ли богът, който дал огъня на хората? — попита Грейс.

— Да — отвърна Купидон и Грейс хвърли тревожен поглед към Джулиън.

— Същият, когото приковали към една скала и всеки ден един орел изкълвавал вътрешностите му?

— И всяка нощ раните му заздравявали, за да може мъчението да започне наново на следващия ден — довърши Джулиън вместо нея.

Да, боговете определено знаеха как да наказват онези, които си навличаха гнева им. Горчива ярост се разля във вените му и той изгледа кръвнишки брат си.

— Мразя ви до един.

Купидон кимна.

— Знам. Иска ми се изобщо да не бях изпълнявал молбата ти. Наистина съжалявам, че го сторих. Ако щеш вярвай, но и аз, и майка ни съжаляваме.

Чувствата на Джулиън се разбушуваха, връхлетя го черно отчаяние и той не можа да каже нищо. Образът на Пенелопа изникна в съзнанието му и го накара да потръпне от болка. Да се разправят с него беше едно, ала семейството му не трябваше да си отмъщава на невинните.

Купидон сложи малка кутия пред него.

— Много е съмнително, че ще успееш да възвърнеш свободата си без помощта на това тук.

— Пази се от гърците, дори когато идват с дарове — горчиво подхвърли Джулиън и отвори кутията, в която върху тъмносин сатен лежаха чифт сребърни окови и комплект ключета.

Джулиън начаса разпозна изкусната изработка на доведения си баща.

— Хефест?

Купидон кимна.

— Дори Зевс не може да ги разкъса. Усетиш ли, че започваш да губиш самоконтрол, лично аз ти препоръчвам да се приковеш за нещо наистина здраво, а нея — при тези думи той хвърли поглед към Грейс, — да държиш настрана.

Джулиън си пое дълбоко дъх. Иронията бе такава, че би могъл да се разсмее, стига да му беше до смях. По един или друг начин всеки път, когато приемеше форма от плът и кръв, се оказваше окован за нещо.

— Това е нечовешко! — ахна Грейс и Купидон я изгледа кръвнишки.

— Повярвай ми, кукло, ти ще се разкайваш, ако не го оковеш.

— С колко време разполагам? — попита Джулиън.