Вечната нощ [bg]

- Не, вече не е тя. Ако открия, че моят син е бил превърнат, аз ще го освободя. Със собствената си ръка ще го посека, без нито за миг да се поколебая.

- Да де, обаче това не е твоят син. Нито пък е твоя работа.

В мрачното помещение Гюс не можеше да види ясно очите на Гудуедър. При последната им среща беше забелязал, че е дроги­ран с нещо. Добрият доктор тогава се самолекуваше. Май и сега го правеше.

Извърна се отново към Фет и изключи Гудуедър от разговора.

- Как мина ваканцийката, hombre?

- А, забавно. Добре разпуснах. Не, бе. Гоних вятъра, обаче на­края стана интересно. Уличната война върви ли?

- Трепя ги, колкото мога. Поддържам напрежението. Програ­ма Анархия, нали знаеш. Агент саботьорът се явява на служба, всяка проклета нощ. Миналата седмица опожарихме четири вампирски леговища. По-миналата вдигнахме една сграда във възду­ха. Направо не разбраха откъде им е дошло. Партизанска война и мръсни шибаняшки номерца. Бори се срещу властта, manito. [13]

- Това ни трябва. Винаги щом нещо в града се взриви или в дъжда се издигне тлъст стълб дим и прах, това напомня на хората, че още има някой, който отвръща на удара. И вампирите после трябва да се обясняват.

Фет посочи Гудуедър.

- Преди ден Еф срути цяла болница. Взриви кислородните бу­тилки.

- А ти какво търсеше в болницата? - обърна се Гюс към Еф и му даде да разбере, че знае неговата малка мръсна тайна. Фет беше боец, убиец като Гюс. Гудуедър беше нещо по-сложно, а сега им беше нужна простота. Гюс не му вярваше. Обърна се към Фет и додаде - Помниш ли Ел Анхел де Плата?

- Разбира се. Старият борец.

- Сребърният Ангел - Гюс целуна палеца си и със свит юм­рук отдаде чест на паметта на бореца. - Е, викай ми Сребърния Нинджа. Знам такива удари, че мога да ти завъртя главата, та чак косата ти да опада. С мен са още две наши момчета. Така сме се наточили, че направо няма да повярваш.

- Сребърният Нинджа. Харесва ми.

- Убиецът на вампири. Аз съм легендарен. И няма да спра, до­като не забия главите на всички вампири на колци по цял Броуду- ей.

- Още окачат трупове по стълбовете. Ще им се хареса и тебе да провесят.

- Тебе също. Мислят се за страшна работа, обаче аз съм десет пъти по-опасен от всеки кръвопиец. Viva las ratas! Да живеят плъ­ховете!

Фет с усмивка стисна ръката на Гюс.

- Ще ми се да имахме още десетина като тебе.

Гюс махна презрително с ръка.

- Имаш ли десетина като мен, ще се избием помежду си.

Гюс ги поведе през тунелите към мазето на Бюъл хол, където Фет и Гудуедър бяха оставили на идване хладилния контей­нер. После продължиха към мемориалната библиотека Лоу и от­там - през административните офиси към покрива на сградата. Следобедът-нощ беше хладен; не валеше, а само откъм реката се търкаляше застрашителна черна мъгла.

Фет отвори капака на хладилника. Сред разтопения лед се но­сеха две прекрасни риби тон с отрязани глави. Бяха от припасите на кораба.

- Гладни ли сте?