Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)». Краткое содержание книги:
Стремски зяпна от това циническо признание. Доктор Догански на всяка минута го изненадваше с едно чудачество. „Не шегува ли се!“ — каза си Стремски.
— Защо отворихте такива големи очи на мене? — продължи докторът. Па като се изправи, разкрачи се, мушна ръце в джебовете на панталоните с решителния поглед на човек, който се е наканил да говори смело, и каза:
— Именно пари. Слушайте хубаво! Аз съм се учил десет години по медицината, гнил съм гърди над уроци, рязъл съм трупове в клиниката, поглъщал съм отровния им смрад, лишавал съм се от хиляди сгоди и радости в живота, работил съм като вол, да свърша сред лишения и оскъди на чужбина, далеч от отечество и домашни, само за една цел: да бъда полезен — на човечеството — ще кажеш? — Да, но по-напред съм мислил за мене си. За мене си станах доктор: не за че щяло да има болни на света. Разбираш? България — свободна сега. За мене се изразява тая свобода само в леснотията да се обогатя; такова е също значението на науката за мене. Без това условие няма ни свобода, ни наука. Ти ми се очудваш на теорията? Напразно. Аз съм странен само за това, че я изповядвам. Другите, всичките я следват мълчишката и се оставят да минуват за патриоти, за безкористни служители на обществото, за идеалисти. Те лъжат. Те пари искат да печелят само и добре правят. Днес парата управлява света и съвестите. Когато имаш пари, сиреч, когато душата ти е благодарна от живота, само тогава си способен да бъдеш и патриот, и безкористен, и честен и да мислиш за чуждото благо. Защото, помни, само доволният корем може да бъде нелицемерно честен. Всичките ония гладници, които крещят и се споменуват: — „народът“, на ума си казват: „джобът“. Народът и джобът — това са синоними. Тия думи не ритмуват добре, но страшно добре ритмуват в живота… Ритмувай ги и ти сявга и няма да сбъркаш.
— Вие отричате всеки нравствен принцип, всяко благородно побуждение у нашето общество? Вие отричате всяка безкористност у нас! — извика Стремски удивен от тоя отчаяно-скептически поглед на доктора.
— Отричам я със същата увереност, с която я отричам у мене си… Ти, чини ми се, живееш в областта на сънищата и на сапунените мехури, изсмукани от книгите. Аз не съм много по-стар от тебе, но имам по-трезвен поглед на света. Ние, докторите, рано поглеждаме практически на нещата и заедно с узнаването клетките и тъканите на човеческия организъм узнаваме и тайните пружини на човешките действия — толкоз по-лесно — на българите.
— А какво ще кажеш за ония българи, които мряха на турските бесилки?
— То друг въпрос, онова листо — друго. Тогава имаше всичко онова, което днес няма. Аз ти говоря за сегашна България, за нова България, за освободена България… Сега всички викове, борби, стремления, крясъци на патриоти и партии се превождат на прост, груб български език така: п а р и! Сиреч — джобът вика, джобът гладен, джобът иска да се напълни и реве отчаяно джобът, зинал, като ламя несита… Прочее, драги приятелю, и моят господин джоб участвува във всеобщия концерт.
И докторът се поклони иронично и без да остави Стремски да рече нещо, продължи:
— Аз се разлопчих като празна воденица. Но ти си се сериозен и умислен… Днес как ти се видя капитан Беринков? Леден руснак. Може да заповяда да застрелят сто души и няма да видиш никакво движение по физиономията му. Но той е пак по-добър от всички руски офицери тука. Те са отчаяни картофори. В тоя глупав Бреговец това и очаква интелигентния човек: да стане картофор, па и пияница. Впрочем неколцина утре ще видиш: те ще земат участие в разходката за Ком. Хубава идея даде днес Беринков. Тоя мълчалив леденяк обича природата и само затова го обичам и му прощавам, че е московец. Аз ще зема Фанни, а тебе ще дам кончето… Легни си сега, че ще станем по зори, та слънце да ни намери в Балкана.
Телохранителят постла на доктора на дъските, а Стремски подир силно настояване на доктора легна в походното му легло само за тая нощ. След малко и двамата спяха.
V. Към Ком
Сутринта, далеко още преди зората да зарумени голото чело на старопланинския връх Ком, двамата приятели излизаха, яхнали на конете си, за да идат у окръжния началник, дето беше сборното място.
Пред вратнята му намериха вече дружината готова. Повечето бяха яхнали. С не малко очудване Стремски видя, че освен петимата офицери и един солдатин вестовой, той имаше за другар в това пътуване и една млада, малка жена, красиво кацнала по мъжки на ниското конче. Беринков го запозна с офицерите и с жената, която му протегна весело ръка от офицерското си седло и му каза малко завалено:
— Драго мени много.