Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Той слезе от коня, измъкна Еми от качулката и я сложи върху седлото. След това свали наметалото, нави ръкавите си и попита:
— Колко дълбоко трябва да копая?
— На около метър и половина. Ще стигнеш до няколко каменни плочи, които ще трябва да отместиш. Под тях има малко подземие, където се намира златото.
— Сигурна ли си?
— Престани да си губиш времето и започвай да копаеш, Алтал.
— Добре, мила — въздъхна той и с неохота заби лопатата в пръстта.
Копаенето не се оказа толкова трудно, колкото бе предполагал.
— На твое място не бих изхвърляла пръстта толкова надалеч по склона — каза след малко Еми. — След като приключиш работата си, ще трябва да я върнеш на мястото й и да запушиш отвора.
— Защо?
— За да не открие някой друг златото, което ще оставиш тук.
— Не смятам да оставям никакво злато.
— С какво ще го пренесеш?
— Ти си седнала върху него, любов моя. Кончето е яко.
— Едва ли е чак толкова яко.
— Колко злато има долу?
— Повече, отколкото може да се натовари на коня.
— Наистина ли? — Алтал започна да копае по-бързо.
След половин час попадна на каменните плочи, споменати от Еми, разчисти ги, подпря лопатата на стената на дупката, коленичи и започна да търси процепи между тях с помощта на блестящата си стоманена кама.
— Какво точно трябва да търся, Еми? Тези плочи са така плътно прилепнали, че не мога да вкарам дори върха на ножа в процепите.
— Продължавай да търсиш. Плочата, която ни интересува, е по-хлабава.
Той продължи да търси и накрая я намери. Пръстта, натрупала се в течение на векове в процепите, се бе уплътнила. Наложи му се да положи доста усилия, за да я изчегърта. След това с помощта на лопатата повдигна плочата.
Тя излезе сравнително лесно. Лъхна го застоял въздух. Под плочите имаше дупка, но вътре бе твърде тъмно, за да се види нещо. Извади още една плоча, за да влезе в подземието повече светлина.
Видя старателно подредени една до друга купчини тухли, покрити с дебел слой прах. Заля го вълна от разочарование. Защо обаче собственикът бе положил такова старание, за да укрие обикновени тухли? Посегна и избърса праха от една от тях.
Не можа да повярва на очите си. Тухлата, скрита под слой вековен прах, бе яркожълта.
— Боже мой! — възкликна Алтал и започна да почиства праха от другите тухли.
— Бог точно сега е зает, Алтал. Да му предам ли нещо?
— Тук сигурно има тонове злато!
— Нали ти казах — отвърна доволно тя.
Златото се оказа излято в тежки продълговати кюлчета с дължината на човешка ръка и малко по-дебели от нея. Алтал усети, че ръцете му треперят, когато започна да ги изважда от отвора и да ги слага върху плочите.
— Не се увличай — предупреди го Еми.
— Двадесет ще стигнат ли? — попита той с неохота.
— Кончето едва ли ще може да носи повече.
Алтал се видя принуден да се задоволи с двадесет кюлчета. После постави плочите на мястото им, върна всичката пръст в отвора, изкорени няколко близки храсталаци и грижливо ги засади, за да скрие входа към частната си златна мина.
След това натовари коня, яхна го и започна весело да си подсвирква.
— Нещо си много весел — отбеляза Еми.
— Вече мириша на богатство, Еми — отвърна той въодушевено.
— Колкото до миризмата, усетих я още преди няколко дни. Отдавна трябваше да се изкъпеш.
— Не тази миризма имах предвид, котенце.
— А би трябвало. Такава воня е способна да вкисне и мляко.
— Вече ти казах, че физическата работа не е за мен, Еми — напомни й той.
Късно следобед прекосиха река Остос и си устроиха бивак откъм треборейската страна. За да има мир, Алтал се изкъпа, изпра дрехите си и дори обръсна едномесечната си брада. Еми решително одобри всичко това.
След три дни зърнаха отдалеч крепостните стени на Остос.
— Внушителни са — отбеляза Алтал.
— Вярвам, че твоята оценка ще им допадне. Как смяташ да проникнеш в двореца?
— Все ще измисля нещо. Коя беше думата за „не се приближавай“?
— „Бхойд“. Всъщност тя означава „да накараш някого да осъзнае нещо“. В случая обаче ще ти свърши работа. Защо питаш?
— Защото ще трябва да повървя доста пеша, за да успея да се срещна с някои управници. Никак не ми се ще през това време някой разбойник да открадне коня ми. В последно време много ми домиля.
— И защо ли?
По съвет на Еми Алтал превърна пет златни кюлчета в монети, върху които бе изобразен житен клас — валутата на Перквейн. Отиде в града, отби се при един продавач на дрехи и си купи умерено елегантни одежди, които да прикрият селския му произход. Еми не каза нищо, когато го видя да излиза от магазина.