Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Глава 9
— Защо трябва да ни е грижа дали тя ще го убие, или не? — попита Алтал. — Нали нас ни интересува Ножът, а не някакво си хлапе от Арум?
— Алтал, кога ще се научиш да виждаш по-далеч от носа си?
В гласа й имаше повече снизхождение, отколкото желание да уязви.
— Престани да ми говориш така, Еми — отвърна й сопнато той.
— Съжалявам — извини се тя. — Разбирам, че думите ми не ти харесват. Това, на което искам да ти обърна внимание, е, че всичко е взаимно свързано. Нищо не трябва да се разглежда единствено само по себе си. Елиар навярно е някакъв груб и необразован варварин от селата на Арум. Факт е обаче, че именно той е взел Ножа, който ни интересува, от оръжейната на Алброн. Възможно е това да е било само прищявка, но така или иначе ще трябва да го проверим. Ако той не успее да прочете текста, написан върху острието, ще го потупаме по главата и ще му кажем да се прибере у дома. Ако обаче успее, ще трябва да дойде с нас.
— Представи си, че знае толкова, колкото знаех аз преди да вляза в Дома. Тогава не можех да прочета дори собственото си име.
— Не съм забравила. Дали той знае, или не знае да чете в случая не е важно. Ако е един от избраниците, ще разбере смисъла на текста.
— Как ще можем да сме сигурни, че го е разбрал правилно?
— Ще разберем, повярвай ми.
— Защо не ми обясниш за какво става дума? Кажи ми какво пише върху острието.
— Различни неща. Всеки, който ги прочете, ще ги възприеме по различен начин.
— Еми, не мога да открия никакъв смисъл в това, което ми казваш. Една дума е неизменна, нали? Всяка дума си има съвсем конкретен смисъл.
— Думата „дом“ има ли конкретен смисъл?
— Разбира се. Означава мястото, където човек живее. Или мястото, където се е родил.
— В такъв случай смисълът на тази дума ще е различен за всеки отделен човек, не си ли съгласен?
Той се намръщи.
— Не се вълнувай от това, приятелю. Думата, изписана върху острието на Ножа, е заповед. На всеки един от хората, които трябва да открием, заповядва нещо различно.
— В такъв случай думата не може да бъде само една.
— Не съм казала, че е само една. Всеки обаче ще я прочете по различен начин.
— В такъв случай тя променя ли се?
— Не. Неизменна е. Самото изписване е неизменно. Различен е единствено прочитът.
— Не мога да проумея нищо, Еми.
— Не е и необходимо, Алти. Нещата ще ти станат по-ясни, след като Ножът се окаже в ръцете ни. Нашият проблем сега е как да отнемем Ножа от Андина. И Елиар, разбира се.
— Струва ми се, че вече открих решение на този проблем, Еми. Просто ще ги откупя.
— Ще ги откупиш?
— Да, ще й дам пари, за да ми ги даде.
— Алтал, Елиар е човек. Хората не се купуват.
— Грешиш, Еми. Елиар е военнопленник, а това ще рече, че сега е роб.
— Това е отвратително.
— Права си, но такъв е животът. Ще ми се наложи първо да ограбя неколцина богаташи, тъй като за Елиар и за Ножа ще ми потрябва доста злато. Ако сержант Халор се окаже прав относно намерението на ариа Андина да убие Елиар по най-жесток начин, ще ми трябват купища злато.
— Може би си прав — промърмори Еми. — А може и да не си. Може би ако използуваме Книгата както трябва, тя ще ни го продаде с най-голямо удоволствие.
— Еми, повярвай ми, наистина ще ни потрябват купища злато. И друг път съм попадал на отмъстителни жени. Ако сержант Халор е прав, точно сега кръвта на Елиар много ще й се услади. Значи първо ще трябва да открия дома на някой богаташ. После ще го ограбя и след това ще отидем при Андина.
— Алтал, има и други начини за сдобиване със злато.
— Известни са ми. Например копането на земята. Не горя от желание да копая. По планинските склонове на Кагвер съм виждал много изкопани дупки. Както са ми казвали, шансът да се открие дори и люспа злато в тях е едно към сто.
— Бих могла да увелича тази вероятност.
— Дори и при това положение не искам да копая. От копаенето ме заболява гърбът.
— Това е, защото си се обездвижил. Добре, да продължим по пътя си. Ще изминат няколко дни до момента, когато ще трябва да копаеш.
— В низините няма злато, Еми.
— Има, стига да знаеш къде да го търсиш. Хайде, пришпорвай коня.
През следващите няколко дни продължиха на юг през прегорелите от слънцето ниви на Перквейн. Три дни след срещата със сержант Халор Алтал спря коня и слезе.
— Защо спираме? — попита Еми.
— Защото конят е преуморен. Ще се разходя малко, докато си почине. — Алтал огледа нивите и каза: — Никак не я бива.
— Какво имаш предвид?
— Реколтата. Както я гледам, тази година едва ли ще си струва да се жъне.