Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това е заради сушата. Почти не вали.
— Би трябвало да се доближим до брега, Еми. Там винаги вали.
— Сега бреговата линия е далеч от мястото, където е била някога, приятелю. Не си ли спомняш, че разговаряхме за това в Дома? С всяка година ледовете сковават все по-голяма част от водата на света. Именно това причинява сушата и спадането на морското равнище.
— Можем ли да променим нещата?
— Какво искаш да кажеш?
— Можем ли да стопим ледовете, за да се върне светът в предишното си състояние?
— Защо хората винаги искат да променят естествения ход на нещата?
— Когато нещо се повреди, поправяме го и толкоз.
— Какво те наведе на нелепата мисъл, че светът се е повредил?
— Не е такъв, какъвто беше, Еми. От наша гледна точка това значи, че е повреден.
— Кажи ми сега кой от двама ни разсъждава като Дейва?
— Пресушаването на океаните и превръщането на света в пустиня не го прави по-добър, Еми.
— Промяната не означава непременно подобрение, Алтал. Промяната си е просто промяна. Изразите „по-добре“ и „по-лошо“ са измислени от човека. Светът непрестанно се променя и никакви оплаквания не могат да попречат на това.
— Бреговата ивица не би трябвало да се променя — повтори заинатено Алтал.
— Можеш да й наредиш да престане да се променя, ако желаеш. Тя може и да те послуша, но на твое място не бих се обзаложила, че ще стане така.
Еми се огледа и каза:
— Утре ще стигнем до мястото, което ни трябва.
— Нещо специално ли търсим?
— Да. Мястото, където ще трябва да се потрудиш, за да си изкараш хляба.
— Това ми звучи противоестествено.
— Но ще ти се отрази добре, любов моя: чист въздух, физически упражнения, здрава храна…
— По-скоро бих предпочел отрова.
Прекараха вечерта в една рядка горичка и призори отново се отправиха на път.
— Ето го — каза Еми след около два часа.
— Кое?
— Мястото, където ще положиш малко честен труд.
— Бих се радвал да престанеш да ми натякваш това — отвърна Алтал. Огледа се и видя малка могила в средата на отдавна изоставена нива. Бе покрита с рядка изсъхнала трева. — Това ли е?
— Да, това е.
— Откъде разбра, че е точно това? Досега минахме покрай десетки такива могили.
— Тази не е обикновена. Това са развалините на древна къща, покрити с пръст.
— Кой я е покрил с пръст?
— Вятърът. Почвата сега е изсъхнала. Вятърът вдига прахта и я разнася, докато достигне някаква преграда. Тогава прахта се отлага.
— По този начин ли са се образували всички могили?
— Не всичките.
Алтал огледа могилата, присви очи и каза:
— Струва ми се, че ще ми трябват инструменти. Ако много настояваш, Еми, ще копая. Няма обаче да ровя с голи ръце.
— Ще имам грижата за това. Ще ти кажа коя дума трябва да използуваш.
— Все още си мисля, че ще ми е по-лесно да ограбя някого.
— В тази могила ще откриеш повече злато, отколкото в цяла дузина богаташки къщи. Нали каза, че за да откупиш Елиар и Ножа от Андина, ще ти трябва злато. Е добре, ето ти златото. Просто трябва да копаеш.
— Откъде знаеш, че тук има злато?
— Знам. Толкова много злато на едно място едва ли си виждал досега. Хайде, раздвижи се.
— Всичко това започна да ми омръзва, Еми.
— Ако направиш това, което ти казвам, няма да ми се налага да ти го повтарям. Така или иначе в определен момент ще го направиш. Защо не се заемеш с работа веднага, вместо да продължаваш да спориш с мен?
— Добре, мила — предаде се Алтал.
— Радвам се, че ме разбра — рече одобрително тя.
Даде му указания как да се сдобие с лопата чрез произнасянето на една-единствена дума и след това му посочи място, разположено на около петдесет стъпки от върха на могилата, откъм южната част на склона. На път за натам той видя няколко блока от варовик, наполовина заровени в пръстта. Очевидно по времето на построяването на дома бяха имали правилна форма, но вятърът и стихиите бяха заоблили краищата им до такава степен, че трудно можеха да бъдат отличени от обикновените камъни.
— Кога е била изоставена тази къща? — попита Алтал.
— Преди около три хиляди години. Човекът, който я построил, бил обикновен орач. После станал първият човек от селото, който отишъл в Арум. Не търсел злато, но въпреки това го намерил.
— Вероятно защото пръв е отишъл в Арум. Защо все пак го е направил, след като не е знаел дали там има злато?
— В селото му се стигнало до конфликт при изясняването на собствеността върху едно прасе. Съселяните му били малко раздразнени, така че той решил да поживее известно време в планините, докато се успокоят. Вярвам, че си ме разбрал. Това е мястото, приятелю. Хайде, слизай от коня и почвай да копаеш.