Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
После му дойде наум друга мисъл.
— Нали заради това мразиш Дейва толкова силно? Той иска да разруши всичко, сътворено от Дейвос, докато ти искаш да го запазиш. Случайно ли е, че имената и на трима ви започват с един и същ звук? Дейвос, Двейя и Дейва? Означава ли това, че ти си сестра и на Дейвос, и на Дейва?
— Нещата са малко по-сложни, Алтал, макар и да се доближаваш до ръба на истината. Виж, на пътя има някакви хора.
— По-добре се скрий в качулката, докато разбера кои са — каза Алтал.
Когато ги доближиха, Алтал видя, че са с фустанели. Мнозина бяха омотани с кървави превръзки, други се придвижваха с помощта на импровизирани патерици.
— От Арум са — промърмори Алтал. — От шарките на фустанелите им се вижда, че са от племето на Алброн.
— Какво правят тук, в Перквейн?
— Нямам представа, Еми. Ей сега ще ги попитам.
Алтал се доближи с коня си до ранените.
Човекът, водещ групата им, бе висок, строен и тъмнокос. Главата му бе увита с окървавен бинт, а на лицето му бе изписано раздразнение.
— Както виждам, господа, сте доста далеч от дома — каза Алтал вместо приветствие.
— Сега се опитваме да се доближим до него — отвърна мъжът.
— Вие сте от рода на Алброн, нали?
— Откъде разбра?
— От шарките на фустанелите ви, приятелю.
— Нямаш вид на арумец.
— Наистина не съм арумец, но познавам обичаите ви. Май сте си имали неприятности?
— Така е. Княз Алброн ни изпрати да воюваме като наемници в Треборея. Мислехме си, че става дума за обикновена спокойна малка война, а пък тя излезе изпод контрол.
— Да не би да става дума за разправиите между Кантон и Остос? — попита Алтал и усети как стомахът му изстива.
— Значи знаеш за тази война?
— Ние съвсем наскоро гостувахме на княз Алброн.
— Ние?
— Аз и котката ми — обясни Алтал.
— Една котка е твърде странен спътник — отбеляза стройният мъж, след това огледа измъчените си подчинени и нареди:
— Почивка! — Седна на тревата до пътя и каза: — Ако разполагаш с малко време, бих искал да чуя какво ни чака напред.
— Разбира се — каза Алтал и слезе от коня. — Между другото, казвам се Алтал.
Раненият воин го погледна удивено.
— Чисто съвпадение е — побърза да поясни Алтал. — Не съм оня Алтал.
— Въобще не допуснах това. Аз пък се казвам Халор. Аз съм Древен на остатъците от тази група.
— Не ми се виждаш чак толкова древен.
— „Древен“ в случая е треборейска титла, приятелю Алтал. Когато идваме в равнинните страни, за да водим войни вместо техните жители, приемаме титлите им. Когато съм си у дома, съм просто сержант. На път от планината попадна ли на групи въоръжени мъже?
— Не видях нищо извън обичайното, сержант Халор. Просто неколцина ловци. Според мен ще се приберете без никакви затруднения. Доколкото разбрах от вашия княз, родовете в южен Арум живеят в относителен мир помежду си. Какво се случи с теб и с хората ти?
— Преди половин година Алброн ни изпрати като наемници в Кантон. Както вече ти казах, предполагаше се, че става дума за една малка спокойна война. Мислехме, че от нас се очаква само да отидем в местностите, където могат да ни видят войските на Остос, да размахаме мечове и брадви и да надаваме бойни викове. Въобще да вършим всички глупости, които очакват от нас жителите на равнината. Но слабоумният глупак, който заема трона на Кантон, ни заповяда да нахлуем в Остос.
При тези думи сержантът поклати възмутено глава.
— Не можахте ли да го убедите да не го прави?
— Опитах се, Алтал. Бог ми е свидетел, че наистина се опитах. Казах му, че сме твърде малко и че ще трябва да наеме поне десет пъти повече хора, преди да предприеме нашествие, обаче този глупак въобще не ми обърна внимание. Много е трудно да обясняваш военните дела на жител на равнината.
— И те ви разгромиха, ако съм разбрал добре?
— „Разгромиха“ е меко казано. Ако искаш да знаеш истината, направо ни смазаха. За нещастие, изненадахме жителите на Остос, когато прекосихме границата им.
— Защо „за нещастие“?
— Защото не бяха очаквали, че ще направим такова нещо, и ги сварихме неподготвени. Вследствие на това кантонският идиот се главозамая и ми заповяда да обсадя самия град Остос. Аз нямах достатъчно хора, за да образувам даже рехав обръч около града, но глупакът от Кантон не пожела дори да ме изслуша.
Алтал започна да ругае.
— Когато речникът ти започне да се изчерпва, ще можеш да чуеш от мен много нови неща за бившия ми работодател. През последните две седмици и половина се занимавам изключително с измислянето на нови ругателства специално за него. Виждам, че приемаш тази работа много присърце.