Родена магьосница

Габорн яздеше кон, с какъвто Радж Атън нямаше да нахрани и кучетата си, с някакъв ухилен идиот от тълпата на седлото зад него. Бронята на Габорн беше напрашена от пътя, както и конят му.

Свитата подмина — раздърпани рицари от половин дузина кралства, няколко мръсни главанаци отзад, в опърпани метални ризници, с които ги беше снаряжил лично Радж Атън.

Габорн по нищо не можеше да надмине Радж Атън — освен… в онази работа със световния червей.

Габорн наистина бе призовал червей и беше спасил Карис, докато Радж Атън не можа. Човек можеше да помисли, че той нарочно крие своята мощ под простоватата външност.

Фейкаалд завиждаше на момчето за тази сила. Да можеше някак неговият господар да спечели короната на Земния крал.

Докато Габорн подминаваше, Фейкаалд наблюдаваше лицата на хората в тълпата: радващите се деца, обнадеждените майки, угрижено намръщените старци.

Не се чувстваше част от тази тълпа. Карис се надяваше на благодеянието на Земния крал, но не и той. Светът беше голям и Габорн не можеше да се надява да го опази целия. Точно в този момент хали нахлуваха в Картиш.

Докато Габорн правеше своя триумфален парад, хората на Фейкаалд умираха.

И така щеше да си остане. Светът бе огромен, а Габорн беше малък. Не можеше да опази и Роуфхейвън, и Индопал.

Фейкаалд залагаше надежди на собствения си крал.

И така, Габорн подмина.

Но присъствието на Фейкаалд в тълпата не остана незабелязано. Един ездач се отдели от кралската свита, заобиколи зад гигантите и се вряза с коня си през тълпата.

— Поздрави, каифба — каза на индопалски Джюрийм ниско наведен, за да може по-добре да види каифба от високия си кон. — Силна е миризмата на опиума по теб днес.

Фейкаалд отвори очи и килна към Джюрийм „здравото“ си дясно ухо.

— А? — отвърна той, поддържайки по стар навик преструвката, че е почти глух.

— Опиумът… — каза високо Джюрийм.

— Аа… — Фейкаалд кимна и довърши: — Сладък спомен за дома.

— И добро прикритие за измамника — обвини го Джюрийм.

Дребните престъпници в Индопал често пушеха опиум, за да държат нервите си отпуснати и зениците разширени. Това им помагаше да прикриват двойствеността си дори при тежки изтезания по време на разпит.

— И добър лек за болните кости на един старец — тихо отвърна Фейкаалд.

— По каква работа си тук? — строго попита Джюрийм.

— Дойдох да говоря с твоя крал по спешен въпрос — рече Фейкаалд. — Искам да потърся съвета му.

— Но го остави да те подмине?

— Е, той нали ще остане за дворцов съвет? Триумфът му беше велик. Няма ли да остане да приеме овациите на народа си?

— Снощи са те видели да напускаш града с огнетъкачите — възрази Джюрийм.

— Върнах се преди малко.

— Чудя се защо изобщо си тук.