Родена магьосница

Йоме зяпна с възхита трофея.

— Никога не съм чувала за толкова голяма!

— Според слуховете имало и още по-големи — отвърна Габорн.

Точно пред портите на града чакаше вестоносец. Когато Габорн мина покрай него, мъжът извика:

— Милорд, вест от Скалбейрн. Халите са оставили дупките си преди час и се придвижват на юг!

Габорн му кимна.

— Предай му, че идвам.

После се усмихна и замаха с ръка, докато влизаше в града. Запазвайки маската си — царствен, мъдър, несъкрушим. Маската на Земния крал.

Хората ревяха от възторг.

Не можеше да остане дълго в Карис. Трябваше да се добере до Мястото на костите, да се изправи срещу Истинската господарка. Но първо трябваше да се присъедини към Скалбейрн и да започне своята кампания срещу халите. Трябваше да намери този „Майстор на пътя“ и да научи пътищата на Долния свят. Този подтик вече ставаше неустоим.

Яздеше по улиците и оглеждаше пораженията. Миризмите на отчаяние и гнило — утайка от проклятията на злата магесница, все още витаеха във въздуха. Зачуди се как хората му са могли да ги изтърпят.

Спря само веднъж, когато лорд Боуен извика и посочи в тълпата.

— Ето го там! Дето ви разправях — онзи Уагит!

Габорн дръпна юздите на жребеца си и изгледа хилещия се идиот. Уагит бе с жълта като слама коса, а очите му бяха толкова бледи, че по-скоро приличаха на дупки, отварящи се към бездънно небе. Но пък беше едър, в името на Силите! Ревеше с цяло гърло, вдигнал високо брадвата си с полепнали по нея парчета халска плът.

Значи наистина беше убил поне една хала, а сигурно и повече. Габорн откровено се съмняваше. Бройката определено беше преувеличена. Все едно. Сега в очите на цял Карис Уагит беше герой, а светът имаше нужда от герои.

Глупакът не забеляза, че Габорн е спрял и го гледа, докато не го посочи. Тогава Уагит се сепна и за радост на околните изглеждаше съвсем шашнат от това, че Земния крал го е забелязал.

Сърцето на Габорн бе на страната на младежа. В свят, в който жестокосърдечните и хитреците преуспяваха, яздейки гърбовете на бедняците и несретниците, хора като Уагит твърде често биваха упреквани несправедливо. А глупостта можеше да се изцери само с един дар. И като дадеше дар на ума от някой слаб или страхлив на такъв като Уагит, човек можеше да създаде много могъщ воин.

За съжаление качеството ум беше рядкост сред толкова проста тълпа. Габорн с радост щеше да даде за такъв човек десет богати търговци от Лайсъл.

— Уагит от Силвърдейл, на колене! — извика той.

На човека определено му липсваше дворцов маниер. Смъкна се тромаво на колене и сведе глава, ужасно намръщен, сякаш знаеше, че е направил нещо лошо, но не можеше да си спомни какво точно. Габорн подкара към него, видя стръкчета овесена слама в русата му коса. Явно беше спал в някоя конюшня. Може би спеше така всяка нощ.

Габорн можеше да го изцери само с един силар. Според древния закон всеки, който убиеше хала, си спечелваше един силар от своя крал. Ако слуховете излезеха верни, Уагит си беше спечелил цели девет. Но Габорн се зачуди дали човекът няма да се чувства по-щастлив, ако си остане идиот.