Родена магьосница

— Но с времето човекът открил как да изравя метал, за да кове от него оръжия от мед и желязо, как да вдига крепости и как да води война, в съдружие с други като него — продължи той. — Кръвният метал и даровете направили човека равен на всеки хищник и го издигнали до ранга на Владетел на Горния свят. Затова сега е лесно, като видиш един Владетел на руни, да си въобразиш, че нищо друго не може да бъде толкова могъщо и толкова изкусно като човека. Но нищо не може да е по-далече от истината.

Ейвран дълго мълча замислено, после попита:

— А ти откога знаеш, че човечеството е в беда?

Бинесман поглади брадата си.

— Разбрах, че идват мрачни времена, още преди векове. Човечеството нямаше нужда от защитник, хората не се нуждаеха от Земен пазител, който да се грижи за тях, от много хиляди години. Но когато чух Земята да шепне името ми, когато за пръв път изпитах подтика да закрилям и отглеждам човечеството, разбрах, че ни предстоят тъмни времена. Допреди да видя руините на Карис, представа нямах колко тъмни може да се окажат.

— Ама така ли става? — попита Ейвран. — Просто чуваш Земята да те зове? Ти така ли разбра какво трябва да правиш?

— Не е звук, който се чува от човешки уши — каза Бинесман. — По-скоро е като трепет, знание, което те пронизва до костите. Изведнъж човек просто узнава… всичко: защо съществуваш и как си свързан със Земята, и какво си длъжен да правиш.

Бинесман не можеше да скрие какво изпитва. Мигът, в който за пръв път беше разбрал целта на живота си, в който бе почувствал връзката си със Земята, наистина трябваше да е бил велик. Звучеше пленително.

Ейвран изпита копнеж.

— А ти, струва ми се, ще бъдеш призвана да закриляш зверовете. Изглежда, че ги обичаш повече от растенията или минералите. Чувала си за Алвин Жабешкия господар, нали?

Ейвран се засмя. Смешките за Алвин Жабешкия господар бяха любимите й приказки за приспиване като малка.

— Е, той наистина е съществувал — каза Бинесман. — Наистина е живял в блатата при Калънбий. И когато тресавищата изсъхнали за шест години, той събрал всички жабешки яйца, които могъл, и ги прибрал в кладенците на Бракстън, с което, разбира се, подлудил жителите му. Представи си да трябва да изловиш сто попови лъжички от канчето всеки път, когато ти се допие вода.

Ейвран се изкикоти, но и малко се уплаши. Ами ако Земята я призовеше да се грижи за нещо толкова гадно като жабите?

— Той наистина ли е подскачал като жаба и е ловял мухи с език?

— Ти как мислиш?

— Смятам, че тази част са я измислили.

— Мисля, че си права — каза Бинесман.

— Значи — попита тя боязливо — човек просто научава? Просто се събуждаш един ден и знаеш какво ти е отредено да спасяваш?

— Не винаги е толкова лесно — рече Бинесман. — Всичко е взаимно свързано. Понякога, за да спасиш нещо, трябва да оставиш друго да загине. Например… хора — подчерта Бинесман и погледна към Габорн. — На Габорн му беше даден дар, способността да Избира хора и да спаси семената на човечеството в тъмните времена, които идат. Но не му беше заповядано да спаси всички хора. Затова той се опита да Избере най-добрите. По същия начин, може да дойде време, когато ще трябва да избереш да спасиш нещо, като в същото време ще изоставиш друго.