Родена магьосница

— Салаам. Пътят е сух, а многото пари ми натежаха.

— Позволете да облекча товара ви, о, благородни пътнико — отвърна търговецът с доволна усмивка, — а вие се напийте до насита.

Радж Атън слезе и седна под сянката на баобаба. Извади едно сребърно шишенце, което си беше взел от Саландар. Беше пълно с лимонов чай, подсладен с мед от утринна иглика.

Като прелюдия към разговора предложи от чая на стареца, защото според старата поговорка „В пустинята пиенето трябва да идва преди жаждата, а доверието — преди приятелството.“

Отначало побеседваха за поезия, за времето, както и за здравето на сестрата на стареца. Мъжът явно позна Радж Атън и показа със сърдечното си поведение, че той също е от знатен род.

— Дванайсет души минаха преди малко от север, нали? — попита накрая Радж Атън.

— Да, мъже от А’келлах, бързаха много — каза старецът. — Държаха се грубо.

— О — каза Радж Атън, опасявайки се, че е задал въпроса преждевременно, че е нанесъл обида. — Бързащите хора рядко са учтиви. Казаха ли накъде отиват?

— Отиват на юг, да вдигат Атваба — каза старецът. — Разгневени са на нашия възлюблен господар.

— Нима? — попита развеселено Радж Атън. Търговецът се оказа изключително вежлив с преструването си, че не го е познал. — Какво казаха?

— Дано езика ми отрежат, преди да съм повторил тези приказки — възкликна търговецът.

— Тайната ще остане с мен.

— Разправят, че Радж Атън, благословено да е името му, е нарушил сключен мир и се е опитал да убие Земния крал, който му е роднина по брак.

Радж Атън се усмихна широко.

— Сигурен съм, че е недоразумение. Като срещна тези мъже, ще го изясня.

— Дано вятърът ускори ездата ви — каза старият търговец.

— Кажи ми, Вакъз Фааракин беше ли с тях?

— Не мога да кажа — отвърна търговецът. — Името го знам, но тези хора не си казаха имената.

Радж Атън кимна замислено. Можеше да си представи как а’келласите ще си разправят версията. Щяха да описват Земния крал като силен водач, съперничещ на властта му. Ако в битката при Картиш нещата тръгнеха зле за Радж Атън, това само щеше да подкрепи тази гледна точка.

Сред простодушните хора обвиненията в несправедливост щяха да създадат проблеми. Но толкова близо до Деяз хората щяха да отхвърлят подобни обвинения. Роднина по брак в тази страна все пак се смяташе за чужд.

Но другаде… „Вижте — щяха да кажат каифите. — Нашият господар се бие на страната на халите в Мистария, а в същото време халите разкъсват Картиш. Радж Атън се бие срещу своя роднина! Той какво е, човек ли е, или хала?“

Това щеше да е сериозно обвинение в умовете на младите и простодушните.

В най-добрия случай някои каифи щяха да се възползват от повода и да искат „оправдания“ — подкупи в злато, силари и подправки.

Но за онези, които жадуваха да отхвърлят властта му, никакви оправдания нямаше да са достатъчни.