Къпиново вино

Туристи. Плувни басейни. Магазинчета за сувенири. Заведения за бързо хранене. Вероятно липсата на ентусиазъм се бе изписала на лицето на Джей, защото Каро закачливо го смушка с лакът.

— Както виждам, нашият мосю Макинтош е романтик, Жесика! Той обича прашните селски пътища, лозята и самотните ферми. Това е толкова английско!

Джей се усмихна, кимна и се съгласи, че тази негова ексцентричност е tout a fait anglais24.

— Но общност като нашата, хе-хе, трябва да расте — Клермон беше пиян и настоятелен. — Трябват ни инвестиции. Пари. В земеделието вече няма пари. Нашите фермери едва успяват да се задържат на сегашното ниво. Работата е в градовете. Младите си отиват. Тук остават само старците и неудачниците. Нехранимайковците. Несретниците. Хората не искат да го разберат. Трябва да се развиваме или да умрем. Да се развиваме или да умрем.

Каро кимна.

— Но тук има много хора, които не виждат нещата в перспектива — тя се намръщи. — Отказват да продадат земята си, за да може селото да се развива, дори когато е ясно, че не могат да печелят от нея. Когато се обсъждаха плановете за построяване на нов хипермаркет нагоре по пътя, те протестираха толкова дълго, че накрая хипермаркетът беше построен в Льо Пино. Само преди двайсет години Льо Пино беше точно като Ланскене. А вижте го сега.

Льо Пино беше местната история на успеха. Това село с население триста души беше намерило място на картата благодарение на предприемчива двойка парижани, купили и обновили няколко местни имота, за да ги продадат по-късно като вили. С помощта на щедри инвестиции и няколко добри познанства в Лондон вилите бяха продадени или дадени под наем на заможни английски туристи и постепенно това се бе превърнало в традиция. Не след дълго селяните бяха разбрали, че в туризма има потенциал. Земеделието бе започнало да се разраства, за да може да снабдява търговията с туристите. Бяха открити няколко нови кафенета, последвани от един-два пансиона, които предлагаха нощувка със закуска. По-късно бе дошъл ред и на специализираните магазини за луксозни стоки, които разчитаха предимно на лятната търговия, на ресторанта и малкия, но луксозен хотел с фитнес зала и плувен басейн. Бяха обновени множество места, свързани с местната история, и напълно незабележимата местна църква се превърна в исторически паметник. Там бе заснета телевизионна адаптация на „Клошмерл25“ и оттогава насам в селото се правеха непрестанни обновления. Хипермаркет на няколко километра извън селото. Жокейклуб. Цяла редица почивни бунгала край реката. А сега, сякаш това не стигаше, се правеха планове за построяване на курортен комплекс с минерални бани само на пет километра оттам, което щеше да пренесе търговията от Ажен, а и от по-далеч, в селото.