Къпиново вино

— Защо да не дойда?

Джили сви рамене.

— Там имат нещо като бърлога — каза и кимна към канала. — Къща на дървото, струва ми се. Вътре държат нещата си. Виждала съм ги два-три пъти да ходят там. Бас държа, че не ти стиска да влезеш.

— Аз не се ловя на бас — отвърна Джей.

Джили го изгледа присмехулно.

— Няма да са там — изкушаваше го тя. — По това време още се мотаят из града или ходят по пазара да крадат. Нищо и никаква бърлога, Джей. Хайде да те видя.

Очите й блестяха дяволито, отразяваха светлината на безцветното небе и изглеждаха котешки зелени. Тя изсмука захарното фонтанче и подритна кутийката в канала, като продължи да стиска сладката сламка между зъбите си като цигарена угарка.

— Освен ако не си ревльо — процеди през зъби, добра имитация на Лий Марвин.

— Добре.

Откриха, че къщичката е близо до шлюза. Не беше на дървото и представляваше малка колиба, изградена от всевъзможни отпадъци от бунището: дебел смачкан картон, парчета насмолена хартия и стъклопласт. Имаше прозорци от парчета найлон и врата, отмъкната от нечий стар навес. Къщата изглеждаше необитаема.

— Върви тогава — подкани го Джили. — Аз ще се оглеждам.

Джей се поколеба за миг. Джили се усмихна дръзко и лицето й заприлича на една-единствена гигантска луничка. Изведнъж той се почувства замаян от близостта й.

— Е, хайде да свършваме — пришпори го тя.

Джей напипа талисмана в джоба си и решително тръгна към колибата. Беше по-голяма, отколкото изглеждаше откъм пътеката, и въпреки причудливата си конструкция бе доста здрава. На вратата имаше катинар, тежък промишлен катинар, вероятно откраднат от нечий склад за въглища.

— Опитай през прозореца — обади се Джили иззад гърба му. Джей се обърна като попарен.

— Мислех, че гледаш!

Джили сви рамене.

— А, и без това няма никой — каза. — Хайде, опитай през прозореца.

Прозорецът беше малък, точно колкото да се провре човек. Джили дръпна найлона и Джей се пъхна вътре. Беше тъмно и миришеше на кисело — на пръст и цигарен дим. На земята върху две щайги беше струпана купчина одеяла. Имаше кутия с изрезки от списания. На една от стените беше окачен плакат със смачкани краища, изрязан от някакво списание за момичета. Джили пъхна глава през прозореца.

— Намери ли нещо интересно? — попита тя закачливо.

Джей поклати глава. Започваше да се чувства неудобно, представяше си как стои в колибата, а Зет и приятелите му завиват по пътеката.

— Виж в щайгите — предложи Джили. — Там крият всичко ценно. Списания, цигари и други такива откраднати неща.

Джей издърпа една от щайгите. По земята се разпиляха всякакви предмети: гримове, празни шишета от лимонада, комикси. Развален транзистор, бонбони в стъклен буркан. Книжна фуния, пълна с фойерверки, бомбички и пиратки в кутии. Двайсетина запалки „Бик“. Четири неотворени пакета „Плейърс“.

— Вземи нещо — каза Джили. — Взимай. И без това е откраднато.

Джей взе кутия за обувки, пълна с изрезки. Неохотно ги разпиля по земята. После направи същото и със списанията.