Къпиново вино

Отново сви рамене, този път по-философски и делово.

— Нищо не й давайте, мосю Макинтош. Елате тази вечер у дома, ще се запознаете с жена ми. Ще вечеряме. Можем да обсъдим плановете ви за къщата Фудуен. Ще ви направим чудна вила, мосю. С добри инвестиции всичко е възможно. Зеленчуковата градина може да се изкорени и да се пресади. Може да се възстанови овощната градина. Ако искате, ще ви направим плувен басейн. Паваж, както на вилите в „Жуан ле Пен“. Фонтани.

При тази мисъл очите му блеснаха.

Джей отговори предпазливо:

— Е, засега не съм мислил за друго освен за най-належащ ремонт.

— Не, не, но всяко нещо с времето си, а? — и Клермон дружески го потупа по рамото. — Моята къща е точно зад главния площад. „Рю де Франк Буржоа“. Номер четири. Жена ми няма търпение да се запознае с новата ни знаменитост. Ще бъде много щастлива да ви види — усмивката му, смесица между скромност и честолюбие, бе странно заразителна. — Елате на вечеря у нас. Ще опитате от gesiers farcis18 на жена ми. Каро знае всичко, което би могло да се знае в селото. Ще опознаете Ланскене.

Джей очакваше непретенциозна вечеря. Хапване на скромни домашни ястия в компанията на строителя и съпругата му — дребничка невзрачна женица с престилка и кърпа на главата или миловидна румена селянка като Жозефин от кафенето, с блестящи птичи очи. Вероятно отначало щяха да се смущават, да говорят малко, докато жена му сипва супа в глинени купички и доволно се изчервява от хвалбите на госта. Може би щеше да има домашни пастети, червено вино, маслини и чушки в ароматен зехтин с подправки. По-късно щяха да кажат на съседите, че новодошлият англичанин е un mec sympathique, pas da tout pretentieux19, и бързо щяха да го приемат като член на общността.

Действителността се оказа доста по-различна.

Отвори му закръглена, елегантно облечена дама, с костюм и обувки с високи токове в светлосиньо, която ахна, щом го видя. Съпругът и, облечен в погребален тъмен костюм и с вратовръзка, му махна иззад рамото на жена си. Джей чу музика и гласове отвътре. От коридора се откриваше изглед към крещящо пъстър интериор, който го накара да примигне. В черните си дънки, тениска и семпло черно сако Джей се почувства неудобно и не на място.

Освен него имаше още трима гости. Каролин Клермон ги представи, докато сипваше питиетата — „нашите приятели Тоанет и Люсиен Мерл и Жесика Морне, която държи моден бутик в Ажен“, — и едновременно с това допря буза до неговата и пъхна в свободната му ръка чаша коктейл с шампанско.

— Толкова искахме да се запознаем с вас, мосю Макинтош — или Джей, ако може да ви наричам така.

Той понечи да кимне, но в същия миг го настаниха в едно кресло.

— А вие, разбира се, можете да ме наричате Каро. Толкова е приятно да идват нови хора в селото, особено хора с култура — според мен културата е нещо важно, не мислите ли?