Къпиново вино

Когато вечерята свърши, беше почти полунощ. Докато пиеха кафе с петифури, главоболието му намаля и той отново успя да улови нишката на разговора.

С разхлабена вратовръзка, зачервено и потно лице Клермон говореше:

— Е, мога да кажа само, че сега му е времето да се случи нещо в Ланскене, та да намери място на картата, а? Тук имаме същите условия като в Льо Пино, малко по-нататък по пътя, и можем да направим много, ако се организираме.

Каро кимна в знак на съгласие. Джей разбираше нейния френски по-добре от този на съпруга й, чието произношение бе станало по-завалено от изпитото вино. Тя седеше срещу него с ръка на страничната облегалка, кръстосала крака и запалила цигара.

— Сигурна съм, че сега, след като Джей се присъедини към нашата малка общност — Каро оголи зъби и изпусна облак дим, — нещата ще потръгнат. Атмосферата тук се променя. Хората започват да се развиват. Бог ми е свидетел, самата аз работя много за това — за църквата, за театралната трупа, за литературния кръг. Убедена съм, че Джей ще се съгласи да се обърне към нашата малка група писатели, нали?

Джей се усмихна неопределено.

— Разбира се, ще го направите! — тя се усмихна подкупващо, сякаш беше получила съгласието му. — Точно от такива хора се нуждае село като Ланскене. Вие сте глътка свеж въздух. Нали не искате другите да си мислят, че ви пазим само за себе си?

Каро се засмя, а Жесика възкликна ентусиазирано. Съпрузите Мерл се спогледаха весело. Джей имаше странното чувство, че пищната вечеря и коктейлите с шампанско, и чашите леденостуден „Сотерн23“, и пастетът от гъши дроб са само допълнение, че той е основното блюдо.

— Но защо Ланскене? — това беше Жесика, приведена напред и присвила сини очи от плътния цигарен дим. — Със сигурност бихте се чувствали по-добре на по-оживено място. В Ажен например или по на юг, към Тулуза.

Джей поклати глава.

— Уморен съм от градовете — каза. — Купих къщата съвсем спонтанно.

— А! — възторжено възкликна Каро. — Артистичен темперамент!

— Защото търсех спокойно място, далеч от града.

Клермон поклати глава.

— Е, тук е доста спокойно — отбеляза той. — Дори прекалено спокойно за нас. Цените на недвижимите имоти се понижават главоломно, докато в Льо Пино, само на четирийсет километра от тук…

Жена му набързо обясни, че Льо Пино е село, разположено на Гарона и предпочитано от много чуждестранни туристи.

— Жорж често работи там, нали, Жорж? Той направи плувния басейн на онази симпатична английска двойка и участва в обновяването на старата къща точно до църквата. Да можехме и ние да предизвикаме същия интерес към нашето село!