Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
— Вземи цигарите — подкани го тя. — И запалките. Ще ги дадем на Джо.
Джей я погледна смутено, но мисълта за презрението й му беше непоносима. Той прибра в джобовете си цигарите и запалките, а после, по настояване на Джили, и бонбоните и фойерверките. Заразен от ентусиазма й, скъса плаката от стената, стъпка касетите, разпиля съдържанието на бурканите. После си спомни как Зет беше счупил радиото му и взе транзистора, като си каза, че той му се полага по право. Разхвърля козметиката, размаза червилата с крак, хвърли кутия с пудра по стената. Джили го гледаше и се смееше като обезумяла.
— Да можехме само да видим лицата им — възкликна тя задъхана. — Само да можехме!
— Е, не можем — напомни й Джей и бързо се измъкна от колибата. — Хайде да тръгваме, преди да са се върнали.
Той я хвана за ръка и я задърпа по пътеката към шахтата. При мисълта за това какво бяха направили Джей се чувстваше така, сякаш в стомаха му пърхаха пеперуди. Усещането не беше съвсем неприятно. И изведнъж двамата избухнаха в смях като пияници. Започнаха да се препъват по пътеката и да се блъскат един друг.
— Да можех само да видя лицето на Гленда — произнесе Джили с усилие. — Следващия път ще вземем фотоапарат или камера, за да можем да я снимаме и да я гледаме.
— Следващия път? — смехът на Джей секна.
— Да, разбира се — тя говореше така, сякаш това беше най-естественото нещо на света. — Спечелихме първата битка. Не можем просто да се откажем.
Може би трябваше да й каже: „Това е краят, Джили. Стига толкова. Твърде опасно е.“ Но тъкмо опасността я привличаше, а той беше така очарован от възторга в очите й.
— Какво си ме зяпнал? — попита тя войнствено.
— Не съм те зяпнал.
— Зяпнал си ме и още как.
Джей се усмихна.
— Гледам голямата… огромната щипалка, която току-що падна на главата ти от оня клон — каза й той.
— Гадняр! — изписка Джили и разтърси глава.
— Чакай малко! Тук е — каза Джей и потърка главата й.
Джили го ритна силно в глезена. Нормалните отношения отново бяха възстановени. За известно време.
29
Следващата работа на Джей в Ланскене беше да потърси строителна работилница. Къщата имаше нужда от сериозен ремонт и макар че би могъл да свърши някои неща сам, по-голямата част беше работа за професионалисти. За късмет Джей намери такива в селото. Много по-скъпо би му струвало да ги извика от Ажен. Работилницата беше голяма и просторна. В дъното бяха подредени купчини дърва. Рамки за прозорци и врати стояха подпрени на стените. Това беше някогашна ферма с нисък покрив. Над вратата висеше табела, на която пишеше на френски: „Клермон — дърводелство-стъкларство-строителство“.
Недовършени мебели, огради, блокове бетон, керемиди и плочи бяха струпани на купчини около вратата. Името на майстора бе Жорж Клермон. Той беше нисък и набит човек, с унило провиснали мустаци и бяла риза, посивяла от пот. Говореше с плътния гърлен акцент, характерен за областта, но бавно и дълбокомислено, което даваше възможност на Джей да разбира думите му. По някакъв начин всички вече знаеха за него. Той предположи, че Жозефин е пуснала слуха за пристигането му.
Работниците на Клермон — четирима мъже в комбинезони, изцапани с боя, и нахлупени каскети, за да предпазват очите им от слънцето — го изгледаха с подозрително любопитство, когато мина покрай тях. В приглушеното им мърморене на местно наречие Джей долови думата „англиш17“. В селото нямаше много работа — а следователно и пари. Всеки искаше да се включи в работата по обновяването на Шато Фудуен. Клермон плесна сърдито с ръце, когато видя как четири чифта очи ги проследиха на влизане в дърводелския цех.
— На работа, хей, на работа!
Джей срещна погледа на един от работниците — млад мъж с червена коса, привързана с кърпа — и се усмихна. Човекът се усмихна в отговор, скрил лице зад едната си ръка, за да не го види Клермон. Джей последва управителя в дърводелския цех.
Влязоха в просторно и хладно помещение, подобно на хангар. Край вратата стоеше малка маса, която служеше за бюро и бе отрупана с хартии и папки. Имаше и телефонен апарат с факс. До него стоеше бутилка вино и две малки чашки. Клермон ги напълни и подаде едната чашка на Джей.
— Благодаря.
Виното бе тъмночервено до черно и ароматно. Беше хубаво и Джей го похвали.
— Не може да не е хубаво — отвърна Клермон. — Направено е от вашето лозе. Старият собственик Фудуен някога се славеше с него. Беше добър винар. Хубаво грозде. Хубава земя — и той отпи от виното с удоволствие.
17
Диалектна френска дума за „англичанин“. — Бел.прев.