Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Някъде дълбоко в себе си усети как гневът му започва да се надига, извикан на живот и търсещ към какво да се насочи. Изведнъж се сети за зъба под ризата си.
С нарастването на гнева Ричард почувства как мечът го зарежда с все по-голяма сила: беше като огледален образ на собствения му гняв. Винаги бе смятал чувствата си за независими, цялостни. Сега сякаш събуди отражението си в огледалото. Гледката го ужаси. Гневът му се подхранваше от силата на меча и обратното — яростта на меча се подхранваше от собствения му гняв. Двете паралелни сили преминаха през тялото му. Като че самият той беше безпомощен зрител, случайно присъстващ на събитията. Усещането беше ужасяващо и в същото време изкусително, граничещо с чувството, че си нарушил нещо. Едновременно се страхуваше от гнева си и беше привлечен от онова, което той изкусително му обещаваше. Обърканите му чувства се втурнаха бясно през него, вкопчиха се в гнева му и се възвисиха с него. Ричард се опита да се овладее. Беше на ръба на паниката. На ръба да се откаже.
Зедикус Зу’л Зорандер отметна глава назад и разтвори ръце. Провикна се към небето:
— Предупреждение към всички живи и мъртви! Търсачът е определен!
Гръмотевица, разтърсваща земята, разсече синьото небе и се насочи към границата.
Калан падна на колене пред Ричард с наведена глава и ръце на гърба.
— Посвещавам живота си в защита на Търсача.
Зед също коленичи до нея с наведена глава.
— Посвещавам живота си в защита на Търсача.
Ричард стоеше, стиснал в ръка Меча на истината, объркан, с широко отворени очи.
— Зед — прошепна той, — в името на всичко добро, какво е това Търсач?
Девета глава
Зед се повдигна, подпирайки се на коляното си, понамести робата около кокалестото си тяло и протегна ръка напред към Калан, която беше забила поглед в земята. Тя го видя, пое ръката му и също се изправи. На лицето й беше изписано страдание. Зед я погледна загрижено и тя кимна, че всичко е наред.
Тогава той се обърна към Ричард.
— Какво е Търсач? Добър въпрос, ако се има предвид новото ти положение, но такъв, на който не може да се отговори с две думи.
Ричард сведе поглед към сияещия в ръката му меч, без да е убеден, че изгаря от желание да има нещо общо с него. Пъхна го обратно в ножницата, доволен, че се е освободил от чувствата, които мечът извика в него, и го вдигна с две ръце пред себе си.
— Зед, никога по-рано не съм го виждал. Къде си го крил?
Зед се усмихна гордо.
— В шкафа в къщи.
Ричард го погледна подозрително.
— Там няма нищо друго освен чинии, тенджери и буркани с прахчета.
— Не в тоя шкаф — каза Зед тихо, сякаш за да попречи на всеки, който би могъл да подслушва разговора им, да чуе думите му, — в магьосническия ми шкаф!
Ричард настръхна и се намръщи.
— Никога не съм виждал друг шкаф в къщата.
— По дяволите, Ричард! Та как ще го видиш! Нали е магьоснически, невидим е!
Ричард се почувства като истински глупак.
— И откога имаш това?
— О, не знам, повече от десетина години, мисля — Зед размаха тънката си ръка във въздуха, сякаш се опитваше да отклони въпроса му.
— А как се сдоби с него?
Гласът на Зед стана по-суров.
— Определянето на Търсача е задължение на магьосника. Върховният съвет нечестно си присвои това задължение. Те изобщо не полагаха усилия да намерят правилния човек. Назначаваха на тази длъжност всеки, който им беше изгоден в определен момент. Или който предлагаше най-добра цена. Този меч принадлежи на Търсача до живот или дотогава, докато той реши, че ще бъде Търсач. Междувременно в периода, когато се търси нов Търсач, Мечът на истината принадлежи на магьосника. Тоест на мен, тъй като задължението да определям Търсача е мое. Последният, у когото беше мечът, се забърка… — очите му се обърнаха нагоре, като че търсеха правилната дума в небето — с една вещица. И така, докато той не беше на себе си, аз отидох в Средната земя да прибера принадлежащото ми по право. Сега мечът е твой.
Ричард почувства, че го въвличат в нещо не по собствено желание. Погледна Калан. Тя явно бе преодоляла мъката си и по лицето й отново не можеше да се прочете нищо.
— Ето защо си дошла тук, нали? Ето какво е трябвало да накараш магьосника да направи?
— Ричард, аз трябваше да накарам магьосника да определи Търсача. Не знаех, че това ще си ти.
Докато местеше погледа си от единия върху другия, Ричард се почувства като в капан.
— И вие двамата си мислите, че аз мога да спася всички ни? Това си мислите: че аз трябва да успея да попреча на Мрачния Рал. Магьосникът не може да го направи, но аз съм длъжен да опитам? — Сърцето му се изпълни с ужас, който заседна в гърлото му.