Вендета: Отмъщението на Лъки

— Хей… — каза тя, протягайки се мързеливо. — Къде сме?

— На път. Ти изпи всичко наоколо и заспа.

Тя се засмя меко.

— Имам такъв навик.

— Няма нищо.

— Боже… Благодаря — промърмори тя, пресягайки се за чаша „Маргарита“. Отпи няколко големи глътки. — Предполагам, че трябва да се обадя на Джино и да го предупредя, че се приближаваме към него.

— Не му ли се обади от ресторанта?

— Той ще бъде очарован да ни види.

— Нали ти е баща.

— Да. И е най-великият, въпреки че… Трябва да призная… Не винаги сме се разбирали.

Той имаше чувството, че на нея й се говори.

— Как така? — попита той, за да я улесни.

— Джино искал момче. Вместо това съм се родила аз. А това се оказа повече, отколкото той можеше да понесе — тя направи физиономия, докато си спомняше. — Бях много диво дете. Неконтролируемо.

— А сега?

— Бледа сянка на предишното ми „аз“.

— Какво беше толкова диво в тебе, Лъки? — попита той, искрено заинтересуван.

— О, обичайните неща — отговори тя небрежно. — Бягах от училище, чуках се с много момчета, опитвах се да поема бизнеса на баща ми, заплаших да отрежа члена на един от неговите инвеститори, когато той отказа да върне парите, които дължеше.

— Най-обикновено приятно момиченце — обади се Алекс саркастично.

— Повярвай ми, това подейства. Когато става въпрос за някой мъжки член, винаги действа.

— А сега ръководиш филмово студио. Чудесно.

— Знаеш ли — каза тя замислено. — Джино винаги ме предупреждаваше да проверявам всички около себе си — и два пъти да проверявам тези около тях. С други думи… — и тя произнесе с дебел мъжки глас: — „Не се доверявай на никого. Capishe3?“

— Звучи като изискан мъж.

— Да — каза тя мрачно. — Такъв е.

— Искаш ли да ми разкажеш за това?

— Няма нищо за разказване. Просто имах гадното предчувствие, че ще се случи нещо лошо. Не ме питай защо.

Няколко минути пътуваха в мълчание, след това Алекс каза:

— Не мислех, че хубавите италиански момичета се чукат нагоре-надолу.

Тя се засмя добронамерено.

— О, скъпи, скъпи… Кой знае ти какъв адски живот си водил.

— Аз? — попита той скептично. Беше ли чела писанията за него в пресата?

Тя млъкна и си запали цигара.

— Как стана така, че от всичко, което казах, единственото нещо, на което направи коментар, беше, че не се предполага хубавите италиански момичета да се чукат безразборно? Хмм… Да не би защото лошото момче на киното, господин В-секса-всичко-върви, дълбоко в себе си — осмелявам се да го кажа — да е прекалено благоразумно?

— Да не си си изгубила шибания акъл?

Тя се усмихна лукаво.

— Момичетата обичат да клюкарстват. Искаш ли да чуеш какво се говори за тебе?

Той не можа да устои и падна в капана.

— Какво?

Дръпвайки от цигарата си, тя издуха голямо количество дим в лицето му.

— Голям член. И никога не си губи акъла.

— Исусе!

— О, извинявай — каза тя невинно. — Шокирах ли те?

Той беше напълно объркан. Лъки Сантейнджело определено беше луда.