Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— На масата, моя красавице — изкомандва той.
Тя съблече кимоното си, откривайки под него черни дантелени бикини и нищо друго.
Очите на Родригес се плъзнаха по нея одобрително, спирайки се на големите й гърди.
— Отлично! — възкликна той. — Ти си великолепна, моя Винъс!
„Аз не съм твоята Винъс — искаше да каже тя. — Аз съм ти клиент. Ти ми правиш масаж. Ние двамата спим заедно, но това не означава, че аз ти принадлежа.“
Без да каже и дума, тя се качи на масата и легна по корем с ръце, протегнати над главата й.
Родригес измъкна шишенце екзотично благовонно масло, изсипа малко на дланите на ръцете си и започна нежно да масажира раменете и гърба й.
Бавно и сигурно тя усещаше как напрежението напуска тялото й. О, Господи, той имаше изключително талантливи пръсти.
— От колко време си в Лос Анджелис? — попита тя; кожата й трептеше.
— Откакто навърших шестнадесет — отговори Родригес. — Дойдох тук с една омъжена жена — бягахме от съпруга й. Тя ми обеща да ми купи мой собствен салон за красота.
— И какво стана?
— Съпругът й пристигна да си я прибере. Той беше милиардер — Родригес сви рамене. — Тя ме обичаше, но беше принудена да отиде с него. А аз бях твърде млад, за да се бия за нея.
— Какво правеше след това?
— Имаше друга жена. Те винаги са били моята слабост.
— Не, Родригес — поправи го Винъс. — Ти си бил тяхната слабост.
Ръцете му се придвижиха надолу по гърба й, много бавно смъквайки дантелените й бикини. Захвърляйки ги настрани, той започна да масажира голия й задник с опитните си ръце.
— Ау… — въздъхна тя с удоволствие, усещайки топлината. — Това е тооолкова дяволски хубаво.
— Учил съм при най-добрите — похвали се Родригес. — Баща ми — той беше най-известният масажист в Аржентина. Жените в Буенос Айрес биха направили всичко за баща ми.
— Мислех си — Винъс Мария промърмори, когато пръстите му уцелиха цепнатината — дали ще ти хареса да участваш в новия ми видеоклип?
— И какво ще правя?
— Ще играеш себе си. Това е за песента, която написах и която се нарича „Грях“. Виждам видеоклипа като много сюрреалистичен и чувствен.
— За мене ще бъде чест.
— Агентът ми ще ти се обади.
Сега ръцете му бяха между бедрата й, разтваряха краката й, дълбаеха навътре, докосвайки най-интимните й места. Тя не направи нищо, за да го спре — имаше нужда да се отпусне.
И какво като му плащаше? Това беше част от перверзната тръпка. А най-хубавото от всичко беше, че напълно се владееше.
Бриджит взе такси до студиото на Люк Казуей. Нона звучеше въодушевено по телефона, въпреки че не беше казала нищо друго, освен „Вдигни си задника и бързо ела тук“.
Тя знаеше, че не изглежда най-добре в изтъркани джинси и в скромна безформена риза. Меднорусата й коса беше сплетена ниско на тила й. За щастие, тъкмо се беше сдобила с едни модни сенки на Гес, така че гримира очите си, въпреки че навън беше тъмно. Но не искаше Люк да се разочарова, когато я види. В края на краищата, когато се видяха за последен път, тя беше великолепно облечена.
Нона се разхождаше напред-назад, докато я чакаше.
— Какво става? — попита Бриджит, след като плати таксито.
— Не знам. Люк беше напълно полудял, когато се обади. Настоя да се видим незабавно.
— Мислиш ли, че ми е намерил работа като модел?
— По дяволите, надявам се да е така — каза Нона. — Но дори и да не е, ще отидем да видим снимките. Утре ще ги занесем да ги покажем на Аурора. Ще се обадя на Мишел и ще отидем да видим и него.
— Звучи ми добре.
— Не се безпокой, момиче — рече Нона окуражително. — Нещата ще потръгнат.
Люк беше по средата на снимки, когато те влязоха в студиото. Помощничката му, слабо момиче в гащеризон с цвят каки и с олющени войнишки ботуши, ги заведе при бара и им каза да чакат.
Люк беше зает да снима Сибил Уайлд, великолепен рус модел. Сибил беше облечена в прозрачно бельо и имаше усмивка като от реклама на паста за зъби. Изобщо не я смущаваше фактът, че студиото е претъпкано с хора.
— Какви са всичките тези?
— Рекламни продуценти, фризьори, гримьори, стилисти — отговори Нона. — Когато снимаха мама за „Венити Феър“, имаше дори повече хора.
Рокмузика ревеше високо от няколко тонколони. Една странична маса беше зарината със салати и множество закуски. Атмосферата беше напрегната, въпреки че Сибил изглеждаше много развеселена.
Всеки път, когато Люк си поемаше дъх, хората скачаха към Сибил, оправяйки косата и грима й, намествайки тънкия сутиен и бикините от червена дантела, които едва прикриваха примамливите извивки на тялото й.
Бриджит се опита да си се представи на мястото на Сибил. Щеше ли да бъде забавно? Щеше ли да й хареса?