Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Да не би да ми правиш комплимент, Ейнджъл? — усмихна се девойката.
Младият мъж най-после отвори едното си око.
— А имаше ли успех?
Искаше да каже „да“, но вместо това изрече:
— Не.
— Това също е много лошо.
— И какво целиш?
— Да легнеш до мен. Имам нужда да се сгуша в една топла и мека прегръдка.
Устата й остана отворена, после Каси побърза да я затвори.
— По-скоро имаш нужда от лекар — рязко отсече тя, поразена, че той е способен да каже подобно нещо. Сигурно е мъртвопиян… по дяволите, едва ли разбираше на кого говори.
— Докторът не може да излекува това, което ме разяжда сега, освен ако не е жена.
— Местният лекар е мъж, така че ти предлагам да се опиташ да заспиш.
— Значи няма да удовлетвориш нуждата ми от женска прегръдка?
— Определено не.
— Може и да ти хареса, Каси.
Тя пое дълбоко дъх. Значи той знаеше коя е тя и този прост факт й подейства смайващо. Девойката наистина се замисли. Какво лошо щеше да стане, ако наистина легне до него? Мъжът със сигурност не бе в състояние да направи нещо друго, освен да се сгуши до нея, въпреки неприличните му намеци, а и… Господи, сигурно е полудяла!
Каси рязко се изправи и излезе на балкона. Метна мократа кърпа на парапета, за да се изстуди. Зад гърба й се чу дълбока въздишка. Дори и пиян, не можеше да спре да мисли за нея.
Тя бе облечена в същата бяла памучна нощница, която носеше и през онази нощ, когато Рафърти се промъкна в стаята й. Нощницата бе широка, с дълги ръкави и къдрички около китките, високо деколте също украсено с къдрички и парче дантела, но тази нощница не беше разкъсана отпред. Със сигурност нямаше нищо съблазнително във външния й вид, особено за мъж в неговото състояние.
Господи, колко много я харесваше с разпуснати коси. С цвят на тъмен махагон, те се спускаха на гъсти вълни по раменете й и изглеждаха толкова меки, че му се искаше да зарови ръце в тях. Ала тя едва ли щеше да му позволи. Тази вечер бе една напълно благовъзпитана мис Касандра, въпреки че за секунда в погледа й проблесна нещо като желание към него. Дали алкохолът не го караше да му се привиждат неща, които искаше да види, но които всъщност не съществуваха?
Тя се върна при него със строго стиснати устни.
— Това може да помогне за окото ти.
Въпреки че се държеше сковано, ръцете й нежно поставиха студената кърпа върху подутия му клепач.
Ейнджъл хвана ръката й, преди тя да успее да я отдръпне.
— Една целувка ще ми помогне да заспя.
— Не съм сигурна, че и в момента си буден. По-скоро сънуваш и на сутринта няма да си спомняш нищо.
— Тогава направи съня ми приятен, съкровище.
Тя сведе поглед към устните му и Ейнджъл си помисли, че ще се съгласи. Но Каси рязко издърпа ръката си и той се отпусна изнемощяло назад, внезапно почувствал всяка болка в тялото си.
— Държиш се изключително неуместно — изрече Каси, докато вървеше към вратата.
— Позволено ми е, след като твоят бивш ухажор се опита да ме убие с голи ръце само, защото си мисли, че съм твой годеник.
— Лека нощ, Ейнджъл.
— Наистина можеше да бъде — измърмори той.
ГЛАВА 18
В неделя се разрази силна буря и Каси остана през целия ден в къщата. Освен това през последните седмици присъствието й на неделната служба бе истинско изпитание, тъй като никой от старите й приятели не разговаряше с нея. А Джени не дойде нито веднъж в църквата, откакто беше избягала с Клейтън. След това, което Бък бе казал на Ейнджъл за сестра си, Каси предположи, че Джени не може да спре да плаче и сега никак не искаше да се показва пред хората по време на църковната служба, при това сломена, със сведени рамене и зачервени очи.
Каси бе доволна, че й бе спестено подобно мъчение, но в същото време се ядоса на Ейнджъл, който й заяви, че така или иначе няма да й позволи да отиде на църква, тъй като не бе в състояние да я придружи. А което бе още по-лошо, даде да се разбере достатъчно ясно, че не й вярва и няма да я изпусне нито за миг от погледа си. Ейнджъл бе сприхав и раздразнителен, така че тя предпочете да не спори с него.
Всъщност през този и през следващия ден той не напусна леглото си. Единственият път, когато Каси се отби да го види как е, той се държа толкова отвратително, че тя повече не се появи в стаята му. Пращаше Емануел да му носи храната.
Но след като и на третия ден Ейнджъл не слезе долу за закуска, Каси започна да се безпокои, че може би има някои по-сериозни рани, за които не й бе споменал и които тя не бе забелязала. Обаче, когато почука на вратата на стаята му и получи позволение да влезе, го завари напълно облечен да се упражнява във вадене на револвера от кобура на кръста си. Той не прекрати заниманието си заради нея, така че девойката търпеливо го изчака да й обърне внимание. Ейнджъл на два пъти изтърва револвера, при което от устата му изригнаха отвратителни проклятия. Накрая благоволи да й обърне внимание.