Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Кралицата на ангелите
Кралицата на ангелите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кралицата на ангелите

Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:

Известен поет изчезва, след като е извършил жестоко масово убийство. И то в едно спокойно и задоволено общество, в което повечето хора са преминали терапия за премахване на агресивността. Бащата на една от жертвите е сред най-могъщите хора на планетата. Той е готов на всичко, за да разбере мотивите на убиеца, който е бил негов приятел. По дирите на поета тръгват и Селекторите — самообявили се за обществени отмъстители, както и екзотичната красавица Мери Чой от полицията на Лос Анджелис…
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 173
Перейти на страницу:

Действително през следващите пет години бяха публикувани четири книги, включително и преработка на ранните му африкански стихотворения. През 2042 Голдсмит създаде първия си контакт с още един почитател, полковник сър Джон Ярдли — самопровъзгласилия се милостив тиранин („в гръцкия смисъл“) на Хиспаниола. Ярдли го покани да посети Порт-О-Пренс, което Голдсмит направи през 2043. Подробности за посещението не бяха известни, но очевидно те са си допаднали, защото Голдсмит изрази възхищението си от прямотата и интелигентността на Ярдли въпреки сложността и объркаността на 21 век. Коментатор на новините по кабелната мрежа беше казал за това:

— Похвалата на Голдсмит е груба и показва цялото политическо разбиране, обикновено запазвано само за поети: това е ентусиазъм, нула, нищо. Ярдли бе направил нацията си просперираща на основата на нежеланието могъщите съвременни нации да си вършат собствената мръсна работа. Той бе превърнал в световен бич своята разбита армия от наемници, ръководена от Големите Момчета, които внимателно избират целите си. Освен това Ярдли бе обвинен в производство и износ на коварни уреди за измъчване, проникващи в съзнанието машини за болка, използвани и от Селекторите, които преследваха всички нас. Няма значение, че нашият век е на „поправка“ и „съзряване“ и че много хора се възхищават от действията и на Селекторите и на полковник сър Джон Ярдли… Възхищението на Голдсмит доказва, че той е предател сред хуманните интелектуалци, ренегат, стихоплетец.

Голдсмит като Езра Паунд в една по-ранна възраст и като възхвалител на Ярдли си бе създал репутация на неуместно и може би опасно набъркване в политиката, което бе подсигурило положението му в литературата. Може би го беше направил заради това. Мартин гледаше на този акт като на някаква поза или добре пресметнат ход, в това поне имаше логика.

„Ако беше обединил Африка срещу португалците и англичаните преди триста години аз можех сега да съм там — един човек в топлото като кафе без сметана сърце на Черния континент.“

Мартин поклати глава и продължи да чете. Писмо от Ярдли до Голдсмит:

„Вашата поезия показва, че сте разделен по култура и съзнание от заобикалящите ви. Вие имате успех, въпреки че казвате, че западате. Не сте отвратен, макар да се чувствате не на място. Хората ви са имали своите домове и семейства, езици и религии, цялата поезия на един народ, откъсната от тях и заменена с чуждо доминиране и бруталност. Вашият народ е бил доведен в Новия Свят и мнозина са били изоставени в Хиспаниола, където жестокостта била неописуема и в 21 век. Нищо чудно, че се чувствате разкъсан! Когато пристигнах за първи път в Хаити, аз бях зашеметен от леката радост на един народ, който е познал толкова много болка, народ, чиято история е агония на предателство и смърт. Болката се просмуква в плазмата на зародиша, предава се от майка на син. Какво нещастие, че много от насилниците умряха преди да мога да отмъстя за жестокостта им.“

Стихотворението на Голдсмит накрая на писмото: „магия / бих убил много бели бащи насилници / Бих оправдал убийството на време / Историята не би могла да ме заличи.“ Аплодисменти от САЩ, които са винаги склонни да се самобичуват. Слава и повече богатство. Може би до известна степен сър Джон Ярдли дължеше нещо на Голдсмит, шампион в добре подредените думи. Кореспонденция и взаимно възхищение, граничещи с любов, разбира се от гледна точка на Голдсмит.

Ярдли ли беше видението на Голдсмит за ангела на отмъщението, дошъл да бичува света за греховете на продължителната смърт? Видение, дошло, за да узакони поколението на белите бащи изнасилвачи? А какво беше Голдсмит за Ярдли — възхвалител, оправдател или секретар? Всички мъртви ли бяха бели?

Мартин погледна Литвид репортажите и препратките в книгата. Не. Една от идентифицираните жертви беше четвърто поколение на смесени бракове. Имаше и едно черно като Голдсмит момче, неговият кръщелник. Вероятно се касаеше за сляпа убийствена ярост.

Мартин приключи своето разследване и се освободи от стола. Един месингов арбайтер чакаше инструкциите му.

— Донеси ми студен чай, моля — каза той. — И кажи на господин Ласкал, че съм готов да видя Голдсмит.

Не интервю, а гледане. Голдсмит не трябва да разпознае Бърк или Нюман, или който и да било, разследващ неговата Страна на съзнанието.

* * *

Как можеш да ме познаваш? Защо си толкова отчаян да ме познаваш? Славата ми те прави развратник.

19

Очите на Ричард Фетъл се затваряха от умора и той остави химикала. Като мигаше и бършеше чело с опакото на ръката си, той стана от леглото. Мускулите му се бяха схванали, зрението му бе замъглено, ставите пукаха, а пръстите му трепереха. Чувстваше се като човек, издигнал се на повърхността от глъбините на голям гуляй, но все пак изпитваше огромно облекчение и достойнство от написаното. Ала не се осмели да прочете десетте гъсто изписани и нечетливи страници. Вместо това си направи чаша черно кафе, поразмишлява върху старите цитати на Голдсмит за кафето и сметаната и се усмихна, докато пиеше, като че по някакъв начин поглъщаше кръвта и плътта на поета. С думи той вече го беше правил. Караше го да се чувства добре. Съвсем скоро ще свие Голдсмит в малка пъпчица и ще го изстиска, след като вече го е въплътил в ритуала на писането.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)