Космическият ловец (Гълтачът на души)

Чака затвори вратата зад гърба си.

— Не допусках, че мизерията те е докарала чак дотук, Никобар — каза той. — И какво можеш да ми предложиш?

Лейн вдигна голямата чанта, която беше оставил зад стола, отиде при масичката до леглото и изпразни върху нея съдържанието й. Посипаха се най-разнообразни пръстени, огърлици, часовници и няколко платинени зъба.

— Откъде имаш всичко това, Никобар? — поинтересува се Чака, разглеждайки голяма гривна.

— Един богат чичо умря — обясни Лейн.

— Твой ли? — ухили се гигантът.

— Какво значение има?

— Дочух, че една религиозна секта… как се казваха?… А! Колонията Роанок… е била обрана и хората избити. Вестниците твърдяха, че било направено със скрийчър. А група миньори на Бастион…

— Хабиш си думите — прекъсна го със студен глас Лейн. — Никога не следя вестниците. Те просто не ме интересуват.

— Ти ли ги уби, Никобар?

— Ти ли пое този бизнес като уби Хорацио Константин? — контрира Лейн.

— Да, така ми се пада щом задавам лични въпроси — засмя се Чака. — Закривам темата.

— Много добре.

— Все пак ще ми позволиш ли да попитам защо си тук след като Хипнозвяра е там?

— Имам нужда от доста пари — обясни късо Лейн.

— Останал съм със спомена, че имаше достатъчно, за да ти направят онова оръжие още преди години.

— Направиха го. Трябват ми за гориво.

— Колко?

— Половин милион кредита.

— Не използвам кредити — отсече Чака. — Нали знаеш това.

— В еквивалент тогава — успокои го Лейн.

Чака отново донесеното от Лейн.

— Максимум триста хиляди — каза той накрая.

— С кого мислиш, че се гъбаркаш, Чака? — попита Лейн. — Това пред тебе струва поне три милиона и то дори на черния пазар.

Чака поклати глава.

— Онзи, който е пречукал миньорите на Бастион е същият, който е избил членовете на Бюрото по минералогия към Демокрацията. Агентите им ме посетиха вече два пъти. Ще трябва с години да седя върху това тук, преди да мога да го пласирам. Онзи убиец на Бастион е свършил работата си много мърляво. Пълен аматьор.

— Четиристотин хиляди — предложи Лейн. — Това е най-малкото, което мога да получа.

— Не, Никобар — отново поклати глава Чака. — Триста хиляди.

И изведнъж установи, че гледа в излъчвателя на скрийчър.

— Аз не се шегувам, Чака — обясни Лейн. — Имам нужда от тези пари. Не те съжалявам, ти и така ще направиш шестстотин процента печалба, затова мисля, че не си струва да рискуваш живота си за по-висок процент.

— Ти изглеждаш като човек, който наистина би използвал това нещо, Никобар — проговори накрая Чака, застинал на място.