Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Момчето се беше разгорещило и уморило от тичане. То реши, че вече е видяло най-забележителните неща и тръгна по-бавно. Сигурно в тая улица, по която сега вървеше, гражданите купуваха разкошните си дрехи. Цели тълпи стояха пред малките магазинчета, където търговците показваха твърда коприна на цветя, плътен златен брокат, разноцветни кадифета, леки воали и тънки като паяжина дантели.
Докато момчето тичаше, никой не му обръщаше внимание. Хората сигурно мислеха, че край тях притичва някой малък сив плъх. Но сега, като вървеше бавно по улицата, един търговец го съгледа и почна да го вика с ръка.
Отначало момчето се изплаши и поиска да избяга, но търговецът само му махаше, като се усмихваше и разстилаше на тезгяха прекрасно парче копринен дамаск, сякаш за да го примами.
Момчето поклати глава. „Никога няма да стана толкова богат, че да мога да си купя дори един метър от този плат“ — помисли си то. Сега вече го бяха забелязали от всички магазинчета в улицата. Накъдето и да погледнеше, търговците му махаха. Те изоставяха богатите купувачи и мислеха само за него. Виждаше ги да тичат към най-тъмните кътчета на магазините и да изваждат най-хубавите платове, които имаха, а ръцете им трепереха от бързане и усърдие, като ги разгъваха на тезгяха.
Когато момчето продължи по улицата, един от търговците прескочи тезгяха си, догони го и постла пред него парче сребърен брокат и искряща от цветове покривка. Момчето само му се засмя. Търговецът трябваше да разбере, че сиромах като него не може да купува такива неща, То се спря и показа двете си празни ръце, за да видят, че няма нищо и да го оставят на мира.
Но търговецът посочи единия си пръст, закима и бутна към него цял куп прекрасни неща.
„Дали не иска да каже, че ще ми продаде всичко това за една жълтица?“ — учуди се момчето.
Търговецът извади малка изтъркана монета, най-малката, която можа да намери, и му я показа. Той толкова много искаше да му продаде стоките си, че добави към тях две големи, тежки сребърни чаши. Тогава момчето почна да рови из джобовете си. То знаеше много добре, че няма нито пара, но все пак търсеше.
Другите търговци седяха наоколо и гледаха какво ще стане. Като видяха, че момчето бърка из джобовете си, те се втурнаха в магазините си, напълниха си ръцете със златни и сребърни украшения и почнаха да му ги предлагат, й всички му обясняваха, че искат от него само една-единствена малка монета.
Но момчето обръщаше един след друг джобовете на панталоните и на дрехата си, за да видят, че няма нищо. Тогава очите на всичките тия важни търговци, толкова по-богати от него се напълниха със сълзи. Те изглеждаха така изплашени, че то се трогна и се замисли дали не може някак да им помогне. Тогава си спомни за зеленясалата монета, която беше видяло неотдавна на брега.
Момчето хукна по улицата и за щастие попадна на същата порта, през която беше влязло. Изтича през нея и затърси малката медна монета.
То я намери лесно, но като я взе и се обърна, за да тръгне пак към града, видя пред себе си само морето. Никакви стени, никаква порта, никакви стражи, никакви улици, никакви къщи — само морето.
Момчето неволно заплака. Наистина то още отначало смяташе, че това е някаква измама на очите, но после бе забравило това. Само се бе възхищавало на красотата и сега му беше много мъчно, че градът бе изчезнал.
В този миг господин Ерменрих се събуди и дойде при него. Но момчето не го чу и щъркелът трябваше да го побутне с човката си, за да му се обади.
— И ти, изглежда, си спал като мен — каза господин Ерменрих.
— Ах, господин Ерменрих! — извика момчето. — Какъв беше този град, който преди малко се издигаше тук?
— Град ли? — попита щъркелът. — Нали ти казвам, че си спал и си сънувал.
— Не, не съм сънувал — отвърна Палечко и разказа на щъркела всичко, което беше преживял.
Тогава господин Ерменрих му рече:
— Аз мисля, Палечко, че ти си заспал на брега и си сънувал всичко това. Но не искам да крия от теб, че гарванът Батаки, най-учената от всички птици, ми разказа веднъж, че някога на този бряг имало град, наречен Винета. Той бил богат и честит. Нямало по-прекрасен град от него! Но жителите му тънели в разкош и били много високомерни. Н за наказание, казва Батаки, Винета бил залян от водите и потънал в морето. Но жителите му не загинали, защото не могли да умират, и градът останал неразрушен под водата. И веднъж на всеки сто години той излиза нощем от морето с целия си разкош и престоява на брега точно един, час.