Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Когато малкият Мац стигаше дотук, Оса го прекъсваше.
— Не мога да те слушам, Мац, като разправяш, че Смоланд е толкова беден край! — казваше тя. — Ти забравяш колко хубави земи има там. Спомни си само областта Мьоре при Калмарския залив! Едва ли има земя по-плодородна от кея. Там се редят нива до нива също както тук, в Сконе. И земята е толкова хубава, че едва ли има нещо, което да не може да расте там.
— Съжалявам, но аз само повтарям онова, което други са казали по-рано — отвръщаше малкият Мац.
— А и много хора казват, че няма по-красиво крайбрежие от крайбрежието на Чуст. Помисли си само за заливите и островчетата, за чифлиците и горите! — продължаваше Оса.
— Да, вярно е — съгласяваше се малкият Мац.
— А не помниш ли какво каза учителката — че в цяла Швеция няма по-оживена и по-хубава местност от онази част на Смоланд, която се намира на юг от езерото Ветер? Спомни си красивото езеро и жълтите планини по брега, и Грена, и Иончьопинг с кибритената фабрика, и Мункшьо, и Хускварна с големите заводи!
— Да, вярно е, — съгласяваше се отново Мац. — Ами Висингсьо, Мац, с развалините и дъбовата гора, и легендите! Помисли си за долината на река Ем със селцата и мелниците, с хартиените фабрики и дъскорезниците, с дърводелските работилници!
— Да, всичко това е вярно — казваше малкият Мац тъжно. Но изведнъж се оживяваше. — Ей, че сме глупави! Всичко това се намира в онази част на Смоланд, която е била свършена, преди свети Петър да започне работа. То се знае, че тя ще бъде прекрасна. Но в Смоланд на свети Петър всичко е така, както се казва в легендата. И нищо чудно, че господ се натъжил, като видял направеното. Но свети Петър не се отчаял, а се опитал да го утеши. „Не ми се сърди! — казал той, — Почакай само да направя хората, които ще могат да обработват тресавищата и да превърнат в ниви скалите!“
Тогава господ изгубил търпение и му казал: „Върви в Сконе, която направих хубава и плодородна, и сътвори там хората. За смоландеца аз сам ще имам грижата.“ й тогава създал смоландеца умен и скромен, весел и трудолюбив, предприемчив и способен, за да може да се изхрани в своята бедна страна.
Мац млъкваше и ако Нилс Холгерсон също мълчеше, всичко ядеше да мине добре. Но той не можете да се въздържи да не попита какви е направил жителите на Сконе свети Петър.
— А ти как мислиш? — казваше малкият Мац така подигравателно, че Нилс Холгерсон се спускаше да го натупа.
Мац беше малко момче и Оса, която беше една година по-голяма от него, веднага му идваше на помощ. Макар че беше много добра, тя се хвърляше като лъвица, щом някой докоснеше брат й. Но Нилс Холгерсон не искаше да се бие с момиче, обръщаше гръб и си отиваше. След това цял ден не поглеждаше тия проклети смоландски деца.
XVI
Гарваните
Глиненото гърне
В югозападния край на Смоланд има една местност, която се нарича Сюнербу. Тя е съвсем равна и ако човек я види през зимата, покрита със сняг, веднага си представя, че под снега се крият разорани угари, поникнала ръж и окосени ливади, както е обикновено в равнините. Но когато в началото на април снегът в Сюнербу най-после са стопи, оказва се, че под него е имало само сухи, песъчливи степи, голи скали и тресавища. Наистина тук-там се срещат и ниви, но те са толкова малки, че едва се забелязват. Има и сиви или червеникави селски къщички, но те се гушат в буковите, горички, като че ли ги е страх да се покажат.
На границата между Сюнербу и Халанд има една степ, толкова голяма, че краят й не се вижда. Тя цялата е обрасла само е изтравниче. А и едва ли би могло да се посее нещо друго. Преди всичко би трябвало да се изкорени изтравничето, а то си въобразява че е дърво и се държи като истинско дърво, макар че има само едно малко, криво стъбло, тънки криви клончета и сухи, набръчкани листенца. Разпростира се като цяла гора, вчепква се здраво и не допуска други растения около себе си.
Единственото място, дето изтравничето не е пълновластен господар, е ниският каменист хълм, който се издига сред степта Там растат и хвойна, и елшак, и няколко високи, красиви буки. По окова време, когато Нилс Холгерсон пътуваше с дивите гъски, там имаше и една къщурка с малко обработваема земя, но хората, които някога бяха живели в нея, се бяха изселили по една или друга, причина. Къщурката стоеше празна, а земята — необработена.