Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Господин Ерменрих кацна на една дюна, вдигна единия си крак и изви шията си назад, за да мушне човка под крилото.
— Можеш да се поразходиш малко по брега — каза той на Палечко, — докато аз си почина. Но не се отдалечавай много, за да не се загубиш.
Момчето искаше първо да се изкачи на дюните, за да разгледа какво има отвъд тях. Но като направи няколко крачки, върхът на дървената му обувка се удари в някакъв твърд предмет. То се наведе и видя на пясъка малка медна монета, зеленясала и разядена, почти прозрачна. Тя имаше толкова лош вид, че то дори не си направи труд да я прибере, а само я подритна.
Но когато се изправи, то просто ахна от учудване: на две крачки от него се издигаше висока мрачна стена с голяма порта и кула над нея.
Миг преди това, когато момчето се навеждаше, пред него блестеше не само гладкото море. Сега морето бе закрито от дълга стена с бойници и кули. А точно пред него, дето по-рано имаше куп водорасли, сега се разкриваше грамадна порта.
На момчето му мина през ума, че тук сигурно има някаква, магия, но реши, че няма защо да се плаши. Това едва ли беше работа на опасните магьосници, от които се боеше нощем. И стената, и портата бяха толкова красиви, че на него му се поиска само да види какво има зад тях. „Трябва да разбера каква е тази работа“ — помисли си то и се запъти към портата.
Под високия свод седяха стражите, облечени в пъстри дрехи е бухнали ръкави, и хвърляха зарове. До тях бяха изправени високите им алебарди. Стражите се бяха увлекли в играта и не обърнала внимание на момчето, което бързо се промъкна край тях.
Зад портата се откри площад, постлан е големи гладки каменни плочи. Наоколо се издигаха високи разкошни къщи, между които минаваха дълга и тесни улици.
Площадът пред портата гъмжеше от народ. Мъжете носеха обшити с кожи палта, под които се виждаха копринени дрехи; на главите си бяха накривили украсени с пера барети, а на гърдите им висяха скъпоценни огърлици. Всички бяха така великолепно облечени, че приличаха на крале.
Жените носеха високи островърхи шапки и дълги рокли с тесни ръкави. И те бяха облечени разкошно, но не можеха да се мерят с мъжете.
Всичко това приличаше на картинките в старата книга с приказки, която майка му понякога изваждаше от сандъка, за да му я покаже. Момчето просто не вярваше на очите си.
Но още по-забележителен от мъжете и жените беше самият град. Всяка къща имаше фронтон към улицата и всички те бяха така украсени, като че ли се състезаваха помежду си.
Когато човек види набързо толкова много неща, мъчно може да запомни всичко. Но момчето и по-късно ясно си спомняше стъпаловидните фронтони със статуи на Исус и апостолите на различните стъпала, фронтоните с ниши, в които също имаше статуи; някои бяха облицовани с разноцветни стъкла, а други изпъстрени с ивици и квадрати от бял и черен мрамор.
Докато се възхищаваше от всичко това, момчето бе обхванато от трескаво нетърпение. „Очите ми никога не са виждали и няма да видят подобно нещо“ — каза си то и тръгна да обикаля града, от улица в улица.
Улиците бяха тесни, но не пусти и мрачни като в градовете, които познаваше. Навсякъде беше пълно с хора. Стари жени седяха пред вратите и предяха без чекрък, само с вретено. Дюкянчетата на търговците бяха отворени към улицата. Занаятчиите работеха навън. На едно място топяха рибя мас, на друго обработваха кожи, на трето плетяха дълги въжета.
Ако имаше само време, момчето щеше да научи тук много неща. То видя как ковачи на оръжие изработваха тънки ризници, златари поставяха елмазени камъни на пръстени и гривни; стругари обработваха железа, обущари слагаха подметки на меки червени обуща; видя как се изтегляха златки нишки и как тъкачите ги втъкаваха в копринените тъкани.
Ала момчето нямаше време да се спира. То само тичаше напред, за да види колкото може повече неща, преди градът отново да изчезне. Високата стена заобикаляше целия град. То я виждаше на края на всяка улица, украсена е кули и бойници. По нея се разхождаха стражи с блестящи ризници и шлемове.
Като кръстоса надлъж и шир целия град, то стигна до друга порта в стената. През нея се виждаха морето и пристанището. То беше пълно със старинни кораби с пейки за гребците в средата и високи надстройки на носа и на кърмата. В едни от тях товареха и разтоварваха стоки, друга току-що пристигаха. Носачи и търговци се суетяха насам-натам. Навред кипеше работа.
Момчето и тук не се спря за дълго. То се спусна пак към града и този път излезе на Пазарния площад. Тук се издигаше катедралата с три високи камбанарии и дълбоки, украсени с фигури входове. С фигури бяха украсени к целите стени на черквата. А през отворената врата се виждаха златни кръстове, излети от злато олтари и свещеници в златни одежди. Точно срещу църквата имаше постройка с бойници на покрива и с една-единствена тясна висока, кула. Това сигурно беше градският съвет. А между църквата и градския съвет се редяха фронтон след фронтон с най-разнообразна украса.