Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
„Убий момчето — помисли Джон. — Момчето в теб, момчето в него. Убий ги и двамата, проклето копеле.“
— Ти нямаш баща. Само братя. Само нас. Животът ти принадлежи на Нощния страж, тъй че иди и натъпчи долните си дрехи в торба, с всичко останало, което държиш да си вземеш за Староград. Тръгваш час преди разсъмване. И още една заповед. От днес нататък няма да се наричаш плашливец. През изтеклата година се изправи срещу повече неща, отколкото повечето мъже за цял живот. Можеш и с Цитаделата да се справиш, но ще го направиш като Заклет брат на Нощния страж. Не мога да ти заповядам да си храбър, но мога да ти заповядам да криеш страховете си. Ти изрече думите, Сам. Помниш ли?
— Аз… ще се опитам.
— Няма да се опиташ. Ще се подчиниш.
— Подчиниш. — Гарванът на Мормон плесна с големите си черни криле.
Сам се оклюма.
— Както заповяда милорд. Зна… знае ли майстер Емон?
— Беше толкова негова идея, колкото и моя. — Джон му отвори вратата. — Никакви сбогувания. Колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре. Час преди разсъмване, до гробището.
Сам побягна от него също като Джили.
Беше уморен. „Трябва да поспя.“ Беше стоял буден половината нощ, за да рови из карти, да пише писма и крои планове с майстер Емон. Но дори след като легна в тясното си легло, сънят не го споходи лесно. Знаеше какво го очаква и се въртеше неспокойно, докато размисляше над последните думи на майстер Емон.
— Позволете ми да дам на милорд един последен съвет — беше казал старият мъж, — същия съвет, който дадох някога на брат ми, когато се разделихме за сетен път. Беше на трийсет и три, когато Великият съвет го избра да се възкачи на Железния трон. Пораснал мъж, вече със свои синове, но в някои отношения — все още момче. У Ег имаше някаква невинност, доброта, която всички обичахме. „Убий детето в себе си — казах му в деня, в който взех кораб за Вала. — Мъж е нужен, за да управлява. Егон, не Ег. Убий момчето и нека мъжът се роди.“ — Старецът опипа лицето на Джон. — Ти си на половината години на Ег тогава и се боя, че твоето бреме е по-жестоко. Малко радост ще ти носи властта, но мисля, че имаш в себе си силата да направиш каквото трябва. Убий момчето, Джон Сняг. Зимата почти е дошла. Убий момчето и нека мъжът се роди.
Джон навлече наметалото си и излезе. Правеше обиколките си на Черен замък всеки ден, проверяваше мъжете на пост и изслушваше докладите им от първа ръка, наблюдаваше Ълмър и подопечните му на стрелбището, говореше с хората на краля, както и на кралицата, крачеше горе по леда на Вала, за да погледа леса. Дух пристъпваше като бяла сянка до него.
Сега на Вала пазеше Кедж Бялото око. Кедж беше на четирийсет и няколко, трийсет от които на Вала. Лявото му око беше сляпо, а дясното — зло. В пустошта, сам с брадвата и малкото гонче, беше един от най-добрите обходници на Стража, но така и не се разбираше добре с другите мъже.
— Спокоен ден — каза той на Джон. — Нищо за докладване, освен сбъркания патрул.
— Какъв сбъркан патрул?
Кедж се ухили.
— Двама рицари. Потеглиха преди час, на юг по кралския път. Когато Дивен ги видя накъде се отвяха, каза, че са сбъркан патрул.
— Аха, ясно.
Повече научи от самия Дивен, след като старият горянин изгълта паницата си ечемичена супа в казармата.
— Да, милорд, видях ги. Хорп и Маси бяха. Викаха, че Станис ги пратил, но така и не казаха за какво, нито кога ще се върнат.
Сир Ричард Хорп и сир Джъстин Маси бяха хора на кралицата и с високо положение в кралските съвети. „Двама обикновени конници щяха да са достатъчни, ако Станис е поискал разузнаване — помисли Джон Сняг. — Рицари са по-подходящи за вестоносци или пратеници.“ Котър Пайк беше известил от Източен страж, че Луковия лорд и Саладор Саан са отплавали за Бял пристан да преговарят с лорд Мандърли. Логично беше Станис да прати други посланици. Негово величество не беше от търпеливите.
Дали „сбърканият патрул“ щеше да се върне, беше друг въпрос. Можеше и да са рицари, но не познаваха Севера. „По кралския път има очи и не всички са приятелски.“ Това не беше грижа на Джон обаче. „Станис нека си има своите тайни. Боговете знаят, аз си имам моите.“
Дух спа до леглото му и поне тази нощ Джон не сънува, че е вълк. При все това спа неспокойно, въртя се дълго, докато най-сетне потъна в кошмар. В него беше Джили, плачеше и го умоляваше да остави бебетата ѝ на мира, но той ги изтръгна от ръцете ѝ и им отсече главите, после ги размени и ѝ каза да ги зашие обратно.
Когато се събуди, Ед Скръбния беше надвиснал над него в тъмната спалня.