Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Трябват ни повече очи на Вала. Крайпътни укрепления, където патрулите ни да могат да се скрият от студа и да намерят топла храна и отпочинали коне. Поставям гарнизон в Леден знак и ти възлагам командването му.
Великана бръкна с кутрето в ухото си да почисти ушната кал.
— Да командвам? Аз? Милорд знае, че съм само една селска издънка, дошъл на Вала заради бракониерство, нали?
— Бил си обходник дванайсет години. Преживя Юмрука и Цитаделата на Крастър, и се върна да разкажеш. По-младите ти се възхищават. Извисяваш се в очите им.
Дребният мъж се засмя.
— Само в очите на джуджетата, милорд. Не мога да командвам. Едва мога да си напиша името.
— Поискал съм още майстери от Староград. Ще имаш два гарвана за спешна нужда. Когато не е спешно, пращай ездачи. Докато не получим повече майстери и птици, съм решил да създам линия от сигнални кули по върха на Вала.
— И колко нещастни глупаци ще командвам?
— Двайсет, от Стража — отвърна Джон. — И още десет от Станис. — „Стари, неопитни или ранени.“ — Няма да са най-добрите му мъже, но ще се подчиняват. Използвай ги за каквото можеш. Четирима от братята, които пращам с теб, ще са от Кралски чертог, които дойдоха с Джанос Слинт. Тях ги дръж под око, а с другото наблюдавай за катерачи.
— Можем да пазим, милорд, но ако достатъчно катерачи се доберат до върха на Вала, трийсет души няма да стигнат да ги изхвърлим.
„И триста може да не стигнат.“ Джон затаи съмнението за себе си. Вярно, катерачите бяха ужасно уязвими, докато се катереха. Отгоре можеха да ги засипят с камъни, копия и котли горящ катран и те щяха да могат само да се вкопчат отчаяно в леда. Понякога самата стена сякаш ги отърсваше от себе си както псе се отърсва от бълхи. Джон беше видял това с очите си, когато един леден пласт се пропука под любовника на Вал Джарл и го отпрати долу на смърт.
Но ако катерачите стигнеха върха на Вала незабелязани, всичко се променяше. С времето можеха да се укрепят и да спуснат въжета и стълби за хиляди други, които да се изкатерят след тях. Точно така го беше направил Реймън Червената брада, Краля отвъд Вала по времето на дядото на дядо му. Джак Мъсгуд бил лорд-командир по онова време. Веселия Джак го бяха наричали, преди от север да дойде Червената брада; Заспалия Джак — оттогава насетне. Ордата на Реймън я беше сполетял кървав край на бреговете на Дългото езеро, заклещена между лорд Вилам от Зимен хребет и Пияния великан, Хармънд Ъмбър. Червената брада го беше убил Артос Неумолимия, по-младият брат на лорд Вилам. Мъжете на Стража бяха дошли твърде късно за боя с диваците, но навреме да ги погребат, задачата, която Артос Старк им бе възложил в гнева си, докато скърбял над обезглавения труп на падналия си брат.
Джон не възнамеряваше да го запомнят като Джон Сняг Заспалия.
— Трийсет мъже ще имат по-голям шанс от николко — каза на Великана.
— Съвсем вярно — отвърна дребният мъж. — Само Леден знак ли ще е, или милорд ще отвори и другите укрепления?
— Смятам да снабдя с гарнизони всички, с времето. Но засега ще са само Леден знак и Сив страж.
— А решил ли е милорд кой ще командва в Сив страж?
— Джанос Слинт — отвърна Джон. „Боговете да са ни на помощ.“ — Един мъж не се издига до командир на златните щитове без способности. Слинт е касапски син по рождение. Беше капитан на Желязната порта, когато Манли Стоукуорт умря и Джон Арин го издигна и му възложи защитата на Кралски чертог. Лорд Джанос не може да е толкова голям глупак, колкото изглежда. — „И искам да е по-надалече от Алисър Торн.“
— Може и така да е — отвърна Великана. — Но все пак бих го пратил в кухните да помага на Трипръстия Хоб в рязането на ряпа.
„Ако го направя, няма да посмея изобщо да ям повече ряпа.“
Половината предобед мина, преди лорд Джанос да се яви, както му бе заповядано. Джон почистваше Дълъг нокът. Някои щяха да възложат тази задача на стюард или скуайър, но лорд Едард бе научил синовете си да се грижат сами за оръжията си. Бурето и Ед Скръбния дойдоха със Слинт. Джон им благодари и покани лорд Джанос да седне.
Той седна, без да благодари, скръсти ръце и се намръщи. Изобщо не поглеждаше оголената стомана в ръцете на лорд-командира. Джон хлъзгаше намазания парцал по острието на дългия си меч, гледаше играта на светлината по метала и мислеше колко лесно може да се вреже ръбът му през кожа, тлъстина и сухожилия, за да отдели грозната глава на Слинт от тялото му. Всички престъпления на човек се заличаваха, щом облечеше черното, и всички негови предишни клетви за вярност също, но при все това му бе трудно да мисли за Джанос Слинт като за брат. „Кръв има между нас. Този мъж помогна в убийството на баща ми и направи всичко по силите си, за да бъда убит и аз.“