Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Бронята на Другите е неуязвима за повечето обикновени оръжия, ако може да се вярва на сказанията, и мечовете им са толкова студени, че трошат стомана. Огънят ги плаши обаче и са уязвими от обсидиан. Намерих едно описание на Дългата нощ, в което последният герой избива Други с меч от драконова стомана. Вероятно не могат да устоят срещу нея.
— Драконова стомана ли? — Терминът беше нов за Джон. — Валирианска стомана?
— И аз си помислих първо за това.
— Значи, ако успея да убедя лордовете на Седемте кралства да ни дадат валирианските си оръжия, всичко ще бъде спасено? Няма да е трудно. — „Не по-трудно, отколкото да ги помоля да се откажат от парите и замъците си.“ Изсмя се горчиво. — Откри ли кои са Другите, откъде идват и какво искат?
— Още не, милорд, но може би е защото просто не попадам на подходящите книги. Има стотици, които още не съм прегледал. Дайте ми още време и ще намеря каквото може да се намери.
— Няма повече време. Трябва да си събереш нещата, Сам. Заминаваш с Джили.
— Заминавам? — Сам го зяпна с отворена уста, все едно не разбираше смисъла на думата. — Заминавам? За Източен страж ли, милорд?
— За Староград.
— Староград?! — изписука смаяно Сам.
— Емон също.
— Емон? Майстер Емон? Но… той е на сто и две години, милорд, не може да… изпращате него и мен? Кой ще се грижи за гарваните? Ако има болни или ранени, кой ще…
— Клидас. Той е бил с Емон от много години.
— Клидас е само стюард и очите му са зле. Трябва ви майстер. Майстер Емон е толкова крехък, че едно пътуване по море… може да… стар е и…
— Животът му ще е изложен на риск. Знам го, Сам, но рискът тук е по-голям. Станис знае кой е Емон. Ако на червената жена ѝ потрябва кръв за заклинанията ѝ…
— О! — Тлъстото лице на Сам стана съвсем бяло.
— Дареон ще тръгне с вас от Източен страж. Надявам се песните му да спечелят мъже за нас на юг. „Черна птица“ ще ви закара до Браавос. Оттам сами ще си уредите превоза до Староград. Ако все още смяташ да обявиш бебето на Джили за свое копеле, прати я с детето до Рогов хълм. Ако не, Емон ще ѝ намери място за слугиня в Цитаделата.
— Мое к-копеле. Да… майка ми и сестрите ми ще помогнат на Джили с детето. Дареон би могъл да я заведе до Староград също като мен. Аз… Работя над стрелбата си с лък всеки следобед с Ълмър, както заповядахте… е, освен когато съм в подземията, но нали ми казахте да потърся за Другите. От дългия лък раменете ми се схващат и ми прави мазоли на пръстите. — Показа ръцете си на Джон. — Но го правя все пак. Вече все по-често мога да улуча мишената, въпреки че още съм най-лошият стрелец, огъвал някога лък. Харесват ми разказите на Ълмър обаче. Някой трябва да ги запише и да ги събере в книга.
— Ти го направи. В Цитаделата имат мастило и пергамент, както и дълги лъкове. Ще очаквам да продължиш с упражненията си. Сам, Нощният страж има стотици мъже, които могат да стрелят, но само шепа, които могат да четат и пишат. Трябва да станеш новият ми майстер.
— Милорд, аз… работата ми е тук, книгите…
— … ще са тук, когато се върнеш.
Сам се хвана за гърлото.
— Милорд, Цитаделата… Там те карат да режеш трупове. Не мога да нося верига.
— Можеш. Ще я носиш. Майстер Емон е стар и сляп. Силата му го напуска. Кой ще заеме мястото му, като умре? Майстер Мълин в Сенчестата кула е повече боец, отколкото учен, а майстер Хармун в Източен страж е по-често пиян, отколкото трезвен.
— Ако помолите Цитаделата за повече майстери…
— Мисля да го направя. Ще са ни нужни. На Емон Таргариен трудно ще се намери приемник обаче. — „Не върви така, както се надявах.“ Знаеше, че с Джили щеше да е трудно, но беше предполагал, че Сам с радост ще замени опасностите на Вала за топлината на Староград. — Сигурен бях, че това ще те зарадва — каза озадачено. — Толкова много книги има в Староград, че никой не може да се надява да ги прочете всичките. Ще ти е добре там, Сам. Знам го.
— Не. Обичам книгите, но… един м-майстер трябва да е лечител, а от к-кръвта ми призлява. — Аз съм Сам Плашливеца, не съм Сам Убиеца.
— Страх те е? От какво? От мъмренето на старци? Сам, ти видя онези изчадия, когато се изсипаха на Юмрука, порой от оживели мъртъвци с черни ръце и светлосини очи. Уби Друг.
— Беше д-д-драконовото стъкло, не бях аз.
— Млъкни — сопна се Джон. След Джили нямаше да търпи сълзите на дебелия младеж. — Ти лъга и заговорничи, за да ме направиш лорд-командир. Ще ми се подчиниш! Ще отидеш в Цитаделата и ще изковеш верига, и ако трябва да режеш трупове — ще режеш. В Староград поне труповете няма да възразят.
— Милорд, моят б-б-баща, лорд Рандил, той, той, той… животът на един майстер е живот в робство. Никой син на дома Тарли никога няма да носи верига. Мъжете на Рогов хълм не се кланят и не раболепничат на дребни лордове. Джон, не мога да наруша волята на баща ми.