Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Смърт и разруха искам да нанеса над дома Ланистър, не присмех. — Джон зачете от писмото. — „Нощният страж не участва във войните на Седемте кралства. Заклели сме се да браним владенията, а те сега са изложени на смъртна опасност. Станис Баратеон ни подпомага срещу враговете ни отвъд Вала, макар да не сме негови хора…“
Сам помръдна на стола си.
— Ами, наистина не сме. Нали?
— Дадох на Станис храна, подслон и Нощната крепост и разрешихме да засели част от свободния народ в Дара. Нищо повече.
— Лорд Тивин ще каже, че е твърде много.
— Станис казва, че не е достатъчно. Колкото повече даваш на един крал, толкова повече иска. Вървим по мост от лед с бездна от двете страни. Да задоволиш един крал е достатъчно трудно. Да задоволиш двама едва ли е възможно.
— Да, но… ако Ланистърите надделеят и лорд Тивин реши, че сме предали краля, като сме помагали на Станис, това може да означава краят на Нощния страж. Има зад себе си Тирелите с цялата мощ на Планински рай. И все пак надви лорд Станис на Черна вода.
— Черна вода беше една битка. Роб спечели всичките си битки и все пак загуби главата си. Ако Станис успее да вдигне Севера…
Сам се поколеба, после каза:
— Ланистърите също имат северняци. Лорд Болтън и копелето му.
— Станис има Карстарките. Ако спечели Бял пристан…
— Ако — натърти Сам. — Ако не… милорд, дори един хартиен щит е по-добре от никакъв.
— Предполагам. — „И той като Емон.“ Някак си се беше надявал Сам Тарли да го види другояче. „Това е само мастило и пергамент.“ Примирен, грабна перото и подписа. — Подай ми восъка за печата. — „Преди да съм премислил.“ Сам бързо се подчини. Джон натисна печата на лорд-командира и му връчи писмото. — Занеси това на майстер Емон и му кажи да прати птица до Кралски чертог.
— Добре. — Сам въздъхна облекчено. — Милорд, ако може да попитам… Видях Джили да излиза оттук. Почти плачеше.
— Вал я прати да моли отново за Манс — излъга Джон и поговориха малко за Манс и Станис, и за Мелисандра от Асшаи. Гарванът изкълва последните зърна и изграчи:
— Ккръв!
— Изпращам Джили далече оттук — каза Джон. — Нея и момчето. Ще трябва да намерим друга кърмачка за млечния му брат.
— Козе мляко може да свърши работа дотогава. По-добро е за бебе от кравето. — Приказките за женски гърди явно караха Сам да се чувства неловко и той изведнъж заговори за история и за момчета командири, живели и умрели преди стотици години. Джон го прекъсна с:
— Кажи ми нещо полезно. Нещо за врага ни.
— Другите. — Сам облиза устни. — Споменати са в хрониките, макар и не толкова често, колкото мислех. Хрониките, които намерих и прегледах, искам да кажа. Има още, които не съм намерил, знам. Някои от по-старите книги се разпадат. Страниците се ронят, щом се опитам да ги разгърна. А наистина старите книги… или съвсем са се разпаднали, или са забутани някъде, където още не съм погледнал, или… добре, може изобщо да няма такива книги и никога да не е имало. Най-старите истории, които имаме, са написани след като андалите са дошли във Вестерос. Първите хора са ни оставили само руни по камъни, тъй че всичко, което мислим, че знаем за Века на героите и Века на зората, и за Дългата нощ, идва от описания на септони, съставени хиляди години по-късно. В Цитаделата има архимайстери, които оспорват всичко това. Тези стари истории са пълни с крале, управлявали стотици години, и с рицари, които са странствали хиляда години преди да станат рицари. Знаете приказките, Брандън Строителя, Симиън Звездоокия, Краля на нощта… казваме, че вие сте деветстотин деветдесет и осмият лорд-командир на Нощния страж, но най-старият списък, който съм намерил, показва шестстотин седемдесет и четири командира, което предполага, че е бил написан през…
— Отдавна — прекъсна го Джон. — Какво за Другите?
— Намерих упоменаване за драконово стъкло. По времето на Века на героите Децата на леса давали на Нощния страж сто обсидианови ками всяка година. Другите идват когато е студено, според повечето сказания. Или пък става студено, когато дойдат. Понякога се появяват по време на снежни бури и се стапят, щом небето се проясни. Крият се от слънчевата светлина и изникват нощем… или пък пада нощ, щом се появят. Според някои истории яздят труповете на мъртви животни. Мечки, вълчища, мамути, коне, все едно, стига звярът да е мъртъв. Онзи, дето уби Малкия Пол, яздеше мъртъв кон, тъй че тази част явно е вярна. Не знам какво представляват. Мъже, паднали в битка срещу Другите, трябва да се изгарят, иначе мъртвите пак ще се вдигнат като техни роби.
— Знаем всичко това. Въпросът е как се бием с тях?