Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Лорд Джанос. — Джон пъхна меча в ножницата. — Давам ви командването на Сив страж.
Това стъписа Слинт.
— Сив страж… Сив страж беше където изкатерихте Вала с приятелите ви диваци…
— Да. Укреплението е в жалко състояние, признавам. Ще го възстановите по най-добрия възможен начин. Започнете с разчистването на гората. Вземете камъни от рухналите постройки, за да поправите тези, които още се крепят. — „Работата ще е тежка и жестока — можеше да добави. — Ще спиш на камъка, твърде изтощен, за да негодуваш или заговорничиш, и скоро ще забравиш какво е топло, но може би ще си спомниш какво е да си мъж.“ — Ще имате трийсет мъже. Десет оттук, десет от Сенчестата кула и десет отстъпени на Стража от крал Станис.
Лицето на Слинт беше станало мораво. Гушите му затрепериха.
— Мислиш ли, че не мога да разбера какво правиш? Джанос Слинт не е човекът, когото ще преметнеш толкова лесно. Бяха ми възложили защитата на Кралски чертог, когато още си се напикавал в пелените си. Задръж си развалината, копеле.
„Давам ви шанс, милорд. Повече, отколкото вие дадохте на баща ми.“
— Не ме разбрахте, милорд — каза Джон. — Това е заповед, не предложение. До Сив страж са четирийсет левги. Стегнете си оръжието и бронята, сбогувайте се и се пригответе да тръгнете утре призори.
— Не. — Лорд Джанос скочи на крака и столът му се катурна. — Няма да тръгна покорно, за да замръзна и да умра. Никое копеле на предател не може да заповядва на Джанос Слинт! Не ми липсват приятели, предупреждавам те. Тук, както и в Кралски чертог. Аз бях лордът на Харънхъл! Дай развалината ей на някой от слепите глупци, които пуснаха камък за тебе, аз няма да я взема. Чу ли ме, момченце? Няма да я взема!
— Ще я вземете.
Слинт не посмя да отвърне на това, но на излизане изрита стола настрана.
„Още ме вижда като момче — помисли Джон. — Зелено момче, което ще сплаши с гневни думи.“ Можеше само да се надява, че нощният сън ще вразуми лорд Джанос.
На заранта се оказа, че надеждата е напразна.
Джанос Слинт закусваше в трапезарията. С него бяха сир Алисър Торн и няколко от приятелите му. Смееха се на нещо, когато Джон слезе по стъпалата с Емет Железния и Скръбния Ед, а зад тях Мъли, Коня, Червения Джак Краб, Ръждиви цветя и Оуен Тъпия. Трипръстия Хоб разливаше с черпак каша от едно котле. Хора на кралицата, на краля и черни братя седяха на отделните си маси, някои наведени над паници с каша, други пълнеха коремите си с пържен хляб и бекон. Джон видя Пип и Грен на една маса, Боуен Марш — на друга. Миришеше на пушек и мас, тракането на ножове и лъжици отекваше под сводестия таван.
Всички гласове изведнъж замряха.
— Лорд Джанос — каза Джон. — Ще ви дам един последен шанс. Оставете тази лъжица и идете в конюшните. Наредих да оседлаят коня ви. Пътят до Сив страж е дълъг и тежък.
— Тогава го хващай сам, момче. — Слинт се изсмя и опръска брадата си с каша. — Сив страж е добро място за такива като теб. Далече от свестните богоугодни хора. Знакът на звяра е на теб, копеле.
— Отказвате ли да се подчините на заповедта ми?
— Можеш да си навреш заповедта в копелдашкия си задник — отвърна Слинт и гушите му затрепериха.
Алисър Торн се подсмихна, впил черните си очи в Джон. На друга маса Годри Великаноубиеца се разсмя.
— Както желаете. — Джон кимна на Емет Железния. — Отведете лорд Джанос до Вала…
„… и го затворете в ледена килия“, можеше да каже. Десетина дни в леда щяха да го оставят разтреперан, плувнал в треска и да се моли да го пуснат, не се съмняваше Джон. „А в мига, в който излезе навън, двамата с Торн отново ще започнат да заговорничат.“
„… и го вържете на коня му“, можеше да каже. Щом Слинт не желаеше да отиде в Сив страж като негов командир, можеше да иде като негов готвач. „Ще е само въпрос на време, докато дезертира. А колко други ще вземе със себе си?“
— … и го обесете — довърши Джон.
Лицето на Джанос Слинт стана бяло като мляко. Лъжицата се изплъзна от пръстите му. Ед и Емет тръгнаха към него, стъпките им закънтяха по каменния под… Боуен Марш отваряше и затваряше уста, но не излизаха думи. Сир Алисър Торн посегна към меча си. „Хайде — помисли Джон. Дълъг нокът бе затегнат на гърба му. — Покажи ми стоманата си. Дай ми повод да го направя и аз.“
Половината мъже в трапезарията бяха станали. Южняшки рицари и войници, верни на крал Станис или на червената жена, или на двамата, и Заклети братя от Нощния страж. Някои бяха избрали Джон да е техният лорд-командир. Други бяха пуснали камъчетата си за Боуен Марш, за сир Денис Малистър, за Котър Пайк… а някои — за Джанос Слинт. „Стотици, доколкото помня.“ Джон се зачуди колко от тези мъже са тук сега. За миг светът сякаш се крепеше на острието на меч.