Пътят на кралете (том II)

Два часа — и около двадесет бързи скици — по-късно Шалан беше далеч по-спокойна.

Седеше в дворцовите градини със скицник в скута и рисуваше охлюви. Градините не бяха толкова просторни, колкото в бащиния й дом, но бяха много по-пъстри, да не споменаваме и чудесното им уединение. Като в повечето модерни градини и тук имаше стени от питомен шистокор. Представляваха лабиринт от оживял камък. Бяха достатъчно ниски, та като се изправи, Шалан можеше да види пътя към входа на Конклава. Но седнеше ли на някоя от многобройните пейки, се чувстваше сама и незабелязана.

Попита градинаря за названието на най-характерния вид шистокор и той го нарече „плочест камък“. Подходящо име, понеже растеше на тънки кръгли парчета, които се редяха едно върху друго като чинии в шкаф. Отстрани приличаше на износен от вятъра и водата камък със стотици тънки слоеве. Тънки пипалца се подаваха от порите си и се поклащаха на вятъра. Приличните на камък обвивки бяха синкави, а пипалцата — жълтеникави.

Сега наблюдаваше един охлюв с ниска и плоска черупка, обрамчена с ръбче. Когато го почука, той се прибра в една цепнатина в шистокора и се превърна в част от плочестия камък. Сля се отлично. Когато Шалан го остави да се размърда, охлювът взе да пасе от растението, без да отхапва.

Почиства го, разбра тя, докато довършваше скицата. Яде лишеите и плесените. Действително зад охлюва оставаше по-чиста ивица.

Редом с плочестия камък се въдеше на туфи друг вид шистокор. Имаше пръстовидни израстъци, които се издигаха от общ ствол. Като ги разгледа по-отблизо, Шалан забеляза дребни кремлинги — тънки и с много крачка — които пълзяха по растенията и си похапваха. Дали и те чистеха?

Любопитно, рече си Шалан и започна да скицира миниатюрните създания. Черупката на кремлингите имаше същия цвят като пръстите на шистокора, а черупката на охлюва беше в сините и жълти оттенъци на плочестия камък. Като че ли Всемогъщият ги беше замислил заедно — растението да дава убежище на животното, а животното да го чисти.

Няколко духчета на живота — дребни, светещи зелени песъчинки — се носеха около купчините шистокори. Някои танцуваха между слоевете, а други се издигаха и падаха зигзагообразно като прашинки във въздуха.

Шалан използва по-тънък въглен, за да запише някои разсъждения за връзката между животните и растенията. Не й бяха известни книги, в които да се описват подобни отношения. Учените сякаш предпочитаха да изследват големи и бързи животни като пропастните чудовища или белогръбите. Но Шалан намираше откритието си красиво и чудесно.

Охлювите и растенията могат да си помагат взаимно, помисли тя. А аз извършвам предателство спрямо Ясна.

Хвърли поглед към скритата ръка и тайната кесия в ръкава й. Чувстваше се по-сигурна, когато Превръщателят беше у нея. Още не се беше осмелила да опита как действа. Прекалено се изнервяше от кражбата и се тревожеше да го използва близо до Ясна. Сега обаче се намираше в ниша в лабиринта, само с един извит вход откъм края. Изправи се и се озърна небрежно. В градините нямаше друг, пък и тя се намираше достатъчно навътре, та стигането до нея да отнеме няколко минути.