Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Много е вероятно, милорд.
— Да се надяваме, че няма да се стигне до там.
— Да, милорд.
— Да… Е, довиждане още веднъж, Джийвс.
— Довиждане, милорд.
Бил изправи рамене и отпраши навън. Той бе извикал гордостта на Роастърови на помощ и тя беше изгладила бръчките по челото му. С почти същата смелост един Роастър през седемнадесети век се беше изкачил на ешафода на Тауър Хил, кимайки приветливо на палача и махайки на приятели и роднини от публиката долу. Когато настъпват изпитания, кръвта заговаря.
Малко след като Бил пое своя път в нощта, в дневната се появи Джил.
На Джийвс се стори, че през последните няколко часа любимата на неговия млад господар е загубила голяма част от своята жизненост, която й придаваше такава привлекателност и беше прав. Последната й беседа с капитан Бигър я беше оставила тъжна и замислена, с тенденция да отпуща ъгълчетата на устата си надолу и да гледа намръщено. И в момента изражението й не беше от най-веселите.
— Виждал ли си лорд Роастър, Джийвс?
— Негова светлост току-що излезе в градината, госпожице Уайвърн.
— А къде са другите?
— Сър Родерик и Нейна светлост все още са в библиотеката.
— А госпожа Спотсуърт?
— Излезе в градината малко преди Негова светлост.
Джил настръхна.
— О? — бе целият й коментар и тя се запъти към библиотеката, за да се присъедини към Моника и Рори. Ъгълчетата на устата й бяха скъсили още малко разстоянието до брадичката й, а погледът й беше повишил процента на намръщеност с около двадесет пункта. Тя приличаше на момиче, което си мисли най-лошото, а случаят си беше точно такъв.
Две минути по-късно в дневната с песен на уста влезе капитан Бигър. Йогата и общуването с Дживатма или Душата изглежда бяха раздухали облаците над челото му. Очите му блестяха, а движенията му бяха енергични и отривисти като хрътка преди закуска.
— Бледите ръце, кои обичах аз при Шалимар, къде сте вий сега, къде сте вий сега? — пееше капитан Бигър. — Аз… как беше по-нататък проклетото нещо… потъвам аз във вашата магия. Ла, ла, ла. Ла, ла, ла. Къде сте вий сега? Къде сте вий сега? Заради тях обесиха Дени Дийвър — изтананика той, променяйки темата.
Белия ловец зърна Джийвс и мигновено спря гнетящото представление.
— Здрасти — викна той. — Quai Hai, мой човек. Как е положението?
— Положението се развива със задоволителни темпове, сър.
— Къде е Пач Роастър?
— Негова светлост е в градината, сър.
— С госпожа Спотсуърт?
— Да, сър. Поставил своята съдба на изпитание, за да загуби или спечели всичко в миг един.
— Значи сте измислили нещо?
— Да, сър. Сцена с паяк.
Капитан Бигър изслуша внимателно преразказа на сцената с паяка на Джийвс и когато той привърши, го възнагради с комплимент.
— Ти ще се справиш много добре на Изток, момко.
— Много мило от ваша страна да го кажете, сър.
— Това е самата истина, ако планът е изцяло твой.
— Изцяло, сър.
— Тогава ти си точно човекът, който ни трябва в Куала Лумпур. Имаме нужда от момчета като теб, които могат да използват мозъка си. Не можем да оставим диваците да се възгордеят с техните си дивашки мозъчета.
— Диваците изключително интелигентни ли са, сър?
— Ами такива са! Нека да ти разкажа какво се случи с Тъби Фробишър и мен един ден, когато… — той прекъсна разказа си и светът бе лишен от възможността да изслуша още една великолепна история. Бил се появи откъм френския прозорец.
Поразителна беше промяната у Деветия граф няколко минути след като излезе през същия този прозорец с висок дух, готов да се изсмее в лицето на Съдбата. Тогава раменете му, ако си спомняте, бяха изправени. А сега висяха надолу като на човек, мъкнещ тежък товар. Очите му бяха угаснали, веждите сключени. Гордостта на Роастърови изглежда бе духнала, оттегляйки подкрепата си. В държането му нямаше и намек за прилика с онзи прародител от седемнадесети век, който беше повдигнал толкова много духа на сбирката преди да го обезглавят на Тауър Хил. Онзи предтеча, на който най-много приличаше в момента, беше същият, хванат да лъже на карти от Чарлс Джеймс Лисицата през 1782.
— Е? — викна капитан Бигър.
Бил го удостои с дълъг, мълчалив смръщен поглед и се обърна към Джийвс.
— Джийвс!
— Милорд?
— Тази сцена с паяка…
— Да, милорд?
— Опитах.
— Да, милорд?
— Отначало всичко тръгна по план. Откопчах огърлицата.
— Да, милорд?
— Капитан Бигър беше прав. Закопчалката беше хлабава. И веднага се изхлузи.
Капитан Бигър нададе вик на задоволство на суахили.
— Дай ми я — изиска я той.
— Не е в мен. Изплъзна се от ръката ми.