Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Мисловният процес на капитан Бигър ми се струва съвършено ясен. Господинът спешно се нуждае от пари, които да заложи на коня Балимор на утрешното Дерби и неговото предложение, доколкото разбирам, е огърлицата да бъде заета временно и заложена, а получената сума да бъде използвана по предназначение. Правилно ли предадох вашето предложение, сър?
— Правилно.
— След завършването на състезанието, предполагам, въпросният обект ще бъде откупен, донесен обратно в къщата, открит, по всяка вероятност от мен, на някое място, където дамата би могла да го изпусне и надлежно върнат на притежателката си. Греша ли в предположенията си, сър?
— Не грешиш.
— А може ли човек да бъде сигурен, че този Балимор ще победи…
— Ще победи. Казах ви, че той два пъти е чупил рекорда.
— Това официално потвърдено ли е, сър?
— Направо от яслите.
— В такъв случай трябва да призная, че не бих могъл да изкажа никакви възражения срещу вашия план.
Бил поклати глава със съмнение.
— Аз продължавам да го наричам кражба.
Капитан Бигър цъкна с език.
— Не можеш и ще ви кажа защо. Преди време тази огърлица в действителност беше моя.
— В действителност беше каква?
— Моя. И за да ви убедя — добави капитанът, — ще ви разкажа една история.
Известно време той мълча замислен. Излизайки от унесеното си състояние, той откри че чашата му е празна и посегна да я напълни отново. Поведението му беше на човек, който открива, че сделката, която е предложил, се е провалила и затова възнамерява да спаси нещо от руините, изпивайки колкото се може повече от уискито на домакина си. Когато и последната капка от освежителната течност се изниза през гърлото му надолу към други органи, той избърса уста с опакото на ръката си и поде епичния си разказ:
— Знае ли някой от вас двамата Дългия бар в Шанхай? Не? Е, това е Café de la Paix на Изтока. Казват, че ако седите достатъчно дълго в него, може да сте сигурни, че рано или късно ще срещнете всички свои приятели. Същото е и с Дългия бар. Преди няколко години се случи да отида в Шанхай и разбира се веднага наминах оттам, мислейки, че Тъби Фробишър и Субахдар са на хиляди мили от това място. Какво бе смайването ми, когато първото нещо, което попадна пред погледа ми бяха тези двама достойни мъже. „Здрасти, Бвана, старче“ — казаха ми те, когато ме видяха да влизам, а аз от своя страна им викам: „Здравей, Тъби! Здрасти, Субахдар, друже“, а Тъби казва: „Какво ще сръбнеш, стари приятелю?“, а аз му отговарям: „А вие какво пиете?“. Те ми казаха, че са на стингас, а аз им викам, че и на мен ще ми дойде добре едно такова питие и започнахме да си говорим за туй-онуй, къде сме се срещнали последния път и разни такива неща. А когато изпразнихме чашите, аз им казах: „Следващото е от мене. Какво да бъде, Тъби?“, а той ми вика, че твърдо остава на стингас. „За тебе, старче?“ — питам Субахдар и той ми казва, че е твърдо за стингас, тъй че извиках бармана и му поръчах стингас за всички. И за да не изпадам в подробности, когато питиетата пристигнаха, Тъби вдигна тост „Късмет, приятели!“, „Късмет, стари мазоли!“ — отвръща Субахдар, а аз им казвам „Наздраве“ и гаврътваме чашите.
Джийвс се изкашля — почтително, но твърдо.
— Извинете, сър.
— А?
— Съжалявам, че прекъсвам нишката на вашия разказ, но тя води ли нанякъде?
Капитан Бигър потъмня поради невъзможност да се изчерви от възмущение. Човек, който разказва един добре подреден и логически смислен разказ, не обича да бъде питан дали той води нанякъде.
— Дали води нанякъде? Какво искаш да кажеш с това дали води нанякъде? Разбира се, че води. Тъкмо сега стигам до завръзката. Малко след като привършихме с това второ раздаване на стингаса, в бара влезе един образ с опърпана риза и джинси, който явно очакваше всеки момент да бъде изхвърлен навън с ритник по задника.
Въвеждането на нов и неочакван герой изненада Бил.
— Кой е този образ с опърпаната риза и джинсите?
— Този, за който току-що говорех.
— А кой е той?
— С право питаш. Аз не го познавах. Виждах, че и Тъби не го познава, нито пък Субахдар. Обаче той се примъкна при нас и първото нещо, което каза, обръщайки се към мен, беше: „Здрасти, Бимбо“, а аз го погледнах и го попитах: „Кой, по дяволите, си ти, друже?“, защото не ми бяха викали Бимбо откакто бях трил училищните скамейки. Там всички ми казваха така кой знае защо, но на Изток го преиначиха в „Бвана“. А той ме попита: „Не ме ли позна, старче? Аз съм Сикамоур“. А аз го погледнах отново и викнах: „Какво е пък това? Сикамоур? Сикамоур? Да не искаш да кажеш, че си Боу Сикамоур, с когото учехме заедно в Уипингам, старче?“, а той ми кима: „Точно така, старче. Само че сега съм Хобо Сикамоур.“