Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Но огърлиците търкалят ли се?
— Тази специално ще го направи, милорд.
Бил задъвка замислено долната си устна.
— Значи това е „сцената с паяка“?
— Това е „сцената с паяка“, милорд.
— Не е лоша като идея.
— Предимството й е в нейната простота, милорд. А ако Ваша светлост усеща пристъп на сценична треска, какъвто е театралният термин, бих предложил да пристъпим към това, което според сценичната терминология се нарича бързо проиграване на епизода.
— Имаш предвид репетиция ли?
— Именно, милорд. Това ще даде възможност на Ваша светлост да усъвършенства думите и движенията. На Бродуей, където е събрана значителна част от театралната индустрия на Съединените американски щати, както ми беше казано, това се нарича изглаждане на гънките.
— В нашия случай по-скоро е изглаждане на паяците.
— Да, милорд. Но се осмелявам да отбележа, че никак не е разумно да се губят ценни мигове в словесни закачки.
— Времето е от кардинална важност?
— Именно, милорд. Би ли искал Ваша светлост да проиграем сцената?
— Мисля, че да, щом твърдиш, че ще подейства успокояващо на нервната ми система. Чувствам се така, все едно трупа бълхи-танцьорки репетират назад-напред по гърба ми нов номер.
— Чувал съм господин Устър да се оплаква от същите симптоми в моменти на трудности и изпитания, милорд. Ще ви мине.
— Кога?
— Веднага щом Ваша светлост влезе в ролята. При дървената пейка ли се срещнахте?
— Там я намерих да седи преди известно време.
— Сцена: Дървена пейка в градината — обяви Джийвс. — Време: Лятна нощ. В момента на вдигането на завесата на сцената е госпожа Спотсуърт. Влиза лорд Роастър. Аз ще играя ролята на госпожа Спотсуърт, милорд. Започваме с няколко общи реплики и преминаваме към сцената с паяка. Ваш ред е, милорд.
Бил подреди мислите си.
— Ъ… кажи ми, Роузи…
— Роузи ли, милорд?
— Да, Роузи, по дяволите. Някакви възражения?
— Никакви, милорд.
— Познаваме се от Кан.
— Наистина ли, милорд. Не бях запознат с този факт. Какво казвате, милорд?
— Кажи ми, Роузи, страх ли те е от паяци?
— Защо пита Негова светлост?
— Защото един доста солиден екземпляр лази по косата ти.
Джийвс изпищя, а това негово действие накара Бил да подскочи една педя в посока на тавана.
— Защо го направи, по дяволите? — попита Бил ядосан.
Джийвс запази спокойствие.
— Единствената причина за вика, милорд, е да придам правдоподобност на сцената. Предполагам, че една дама с толкова деликатно възпитание, ще реагира по представения от мен начин при гореупоменатата информация.
— По-добре да не беше го правил. Едва не си разбих главата в тавана.
— Съжалявам, милорд. Но това беше моето виждане за сцената. Аз я почувствах, тук я почувствах — каза Джийвс, сочейки лявата страна на сакото си. — Ще бъде ли така добър Негова светлост да ми подаде отново репликата.
— Един доста солиден екземпляр лази по косата ти, Роузи.
— Ще бъда много благодарна, ако Ваша светлост бъде така любезен да го махне оттам.
— Не го виждам. А, ето го къде лази. Сега е на шията ти.
— А това — каза Джийвс, надигайки се от канапето, на което беше седнал в ролята си на госпожа Спотсуърт — е сигнал за действие, милорд. Ваша светлост едва ли ще отрече, че всичко е наистина просто за изпълнение.
— Така изглежда.
— Предполагам, че след тази репетиция бълхите-танцьорки, за които Ваша светлост спомена преди малко, ще намалят значително своята активност.
— Наистина забавиха темпо. Но все още съм нервен.
— Неизбежно е в навечерието на премиера, милорд. Мисля, че Ваша светлост трябва да премине към действие колкото се може по-скоро. Ако веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже33. Всички наши приготовления се базират на факта, че мястото на действие ще бъде градинската пейка и ще бъде доста объркващо, ако госпожа Спотсуърт се върне в къщата, принуждавайки Негова светлост да адаптира изпълнението си към нов интериор.
Бил кимна.
— Разбирам какво искаш да кажеш. Пълен напред, Джийвс. До скоро.
— До скоро, милорд.
— Ако нещо се обърка…
— Нищо няма да се обърка, милорд.
— Но ако все пак се обърка… ти нали ще ми пишеш от време на време в Дартмур, Джийвс? По някое и друго писмо с последните новини от свободния свят?
— Разбира се, милорд.
— То ще ме ободрява, когато разтрошавам ежедневната купчина камъни. Чувал съм, че условията в днешните модерни затвори били къде-къде по-добри от тези в миналото.
— И до мен е достигала подобна информация, милорд.
— Току-виж съм го приел като временен дом.
33
Думи на лейди Макбет от едноименната трагедия на Шекспир. — Б.пр.