Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Старият Бил здраво набива крак — възхити се Рори. — Хайде, момичето ми, да се присъединим към веселбата.
Той сграбчи Моника през кръста и проявата стана масова. Джил, неспособна да понесе този срамен спектакъл, се обърна и напусна. Отправяйки се към стаята си, мислите, които кръжаха в главата й относно нейния годеник никак не бяха розови. За едно романтично момиче никак не е приятно да открие, че е свързала съдбата си с разгулен развратник, а за нея вече беше ясно, че Уилям, Девети граф на Роастър беше един покварен тип, който е вземал с предимство уроци от Казанова, Дон Жуан и безпътните римски императори.
— Когато танцувам — каза госпожа Спотсуърт, която също като партньора си здраво удряше крак, — не усещам дали имам крака.
Моника трепна.
— Ако танцуваш с Рори, веднага ще усетиш, че имаш крака. Той има навика непрекъснато да скача нагоре-надолу по тях.
— Ох! — неочаквано изхълца госпожа Спотсуърт.
Току-що Бил я беше вдигнал и спуснал със замах, който би заслужил поздравленията на Тъби Фробишър и сега тя беше спряла и разтриваше долния си крайник.
— Изглежда си извих нещо — каза тя, куцукайки към стола.
— Не съм изненадана — беше коментарът на Моника, — като гледах как танцува Бил.
— О, надявам се да е само изкълчване, а не ишиасът ми. Винаги започва да ме стяга, когато съм на влажно място.
Може да ви изглежда невероятно, но Рори не добави „Като Роастър Аби, нали?“ и не продължи със закачката за градината, която в зимните месеци е на дъното на реката. Той точно посягаше да вдигне един предмет, търкалящ се на пода.
— Ей — каза той, — какво е това? Тази огърлица не е ли ваша, госпожо Спотсуърт?
— О, благодаря — отвърна госпожа Спотсуърт. — Да, моя е. Сигурно… Ох! — изпъшка тя без да довърши и се преви от болка.
Моника каза загрижено:
— Трябва веднага да си легнеш, Розалинда.
— Предполагам, че ще трябва.
— С една хубава грейка.
— Да.
— Рори ще ти помогне по стълбите.
— Очарован съм — каза Рори. — Но защо хората винаги казват за грейката, че е „хубава“? Ние в „Харидж“ им викаме „гнуслярки“. Нашите електрически възглавнички правят грейките съвсем излишни. Имат три степени… топла есен, жежко лято и спасителен пояс.
Те тръгнаха към вратата, като госпожа Спотсуърт се бе облегнала на ръката му. Когато излязоха, Бил, който ги следеше с нетърпелив поглед, вдигна ръце нагоре в жест на отчаяние.
— Джийвс!
— Милорд?
— Това е краят!
— Да, милорд.
— Тя излезе.
— Да, милорд.
— Заедно с огърлицата.
— Да, милорд.
— Ако нямаш някакво предложение как да я измъкнем от тази стая, ние сме загинали. Имаш ли нещо наум?
— В момента нищо, милорд.
— Така си и мислех. В края на краищата ти си човешко същество, а решаването на проблема е извън… какво, Джийвс?
— Човешките възможности, милорд.
— Точно така. Знаеш ли какво ще направя?
— Не, милорд.
— Ще отида да си легна, Джийвс. Ще си легна и ще се опитам да заспя и да забравя. Не че имам и най-малък шанс да заспя, когато всеки нерв стърчи навън от тялото ми поне с една педя и се е закъдрил по краищата.
— Може би ако Ваша светлост брои овце…
— Мислиш ли, че ще свърши работа?
— Това е всепризнат метод, милорд.
— Хм — отзова се недоверчиво Бил. — Нищо няма да загубя, ако опитам. Лека нощ, Джийвс.
— Лека нощ, милорд.
15
С изключение на цвърченето на мишките, обитаващи необезпокоявани пространствата зад лампериите и стържещите звуци, долитащи от време на време от комина, когато някой от ципокрилите му наематели се завъртеше неспокойно в съня си, в Роастър Аби цареше мир и покой. В тази потайна доба в Синята стая Рори и Моника мирно отмаряха след изтощителния ден. В стаята на кралица Елизабет госпожа Спотсуърт и Помона също се бяха отпуснали в прегръдките на беловласия Морфей. В стаята на Ан Болейн капитан Бигър, този достоен мъж, отдал се на заслужена почивка, сънуваше добрите стари дни край река Ме Ванг, за която, държейки своевременно и пълно да информираме любознателния читател, трябва да отбележим, че е приток на по-голямата и по-крокодилеста Ванг Ме.
Джил, настанена в Стаята с часовниците, все още беше будна и изучаваше тавана с немигащи очи. Същото се отнасяше и за нейния възлюбен Бил, който все още броеше овце в стаята на Хенри VIII и който също не беше постигнал някакъв напредък в намирането на забрава. Всепризнатият способ, препоръчан от Джийвс, до този момент не беше помогнал с нищо за разплитането на оплетеното кълбо, в което продължаваха да са събрани нервните му окончания.
— Осемстотин двайсет и две — мърмореше с пресъхнало гърло Бил. — Осемстотин двайсет и три. Осемстотин…