Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Предполагам, че се е опитвал да спаси лабораторията — промърмори Ричър. — Което е било глупаво. Винаги е по-добре да я оставиш да изгори.
— Какво ще правим сега? — попита Търнър.
— Ще изтеглим малко пари от банкомата. Лабораторията е била доста голяма и е работила добре. Имал е и два отлични автомобила, а това означава доста висок кредитен лимит за нас.
— Ще вземем парите на мъртвеца, така ли?
— Те вече не му трябват. А ние разполагаме с осемдесет цента.
— Но това е престъпление!
— Престъплението е отпреди да се появим тук. Този човек е произвеждал дрога. Ако не ги вземем ние, ще ги вземе полицията. Още утре, когато ще се появят тук. Или най-късно вдругиден.
— Но къде са тези пари?
— Това е интересната част. Трябва да ги открием.
— Вършил си това и преди, нали?
— Да, но обикновено с живи наркопласьори. Мислех да се поразходя в района зад Юниън Стейшън. Представи си, че сме данъчни. Все пак сме държавни служители, нали?
— Това е ужасно!
— Искаш ли тази нощ да спиш в истинско легло? Искаш ли да закусваш утре?
— Боже господи! — простена Търнър.
Но тя се включи в претърсването не по-малко активно от Ричър. Започнаха с хижата. Въздухът вътре беше застоял. В кухнята нямаше нищо скрито. Нямаше двойни стени на шкафовете, нито фалшиви кутии с фасул, нищо, заровено в буркана с брашно, никакви кухини в стената. В дневната също нямаше нищо. Нито тайници в пода, нито изрязани отвътре книги, нищо във възглавниците на канапето, нищо в комина. И в спалнята беше същото. Нямаше процепи в матраците, нямаше заключени чекмеджета на нощната масичка, нищо в гардероба, нищо под леглото.
— А сега? — попита Търнър.
— Трябваше да се сетя по-рано — направи гримаса Ричър.
— Къде?
— Къде човек се чувства напълно уединен?
— Тук цялото място е уединено. На милион километри от всякъде.
— Но все пак къде най-много?
Тя най-сетне включи и кимна.
— Във външната тоалетна.
Скривалището се оказа в тавана на външната тоалетна. Фалшивият панел се намираше точно над чинията. Ричър ловко го измъкна от жлебовете и го подаде на Търнър. После пъхна ръка в дупката. Кутията, която измъкна, беше пластмасова — от онези, които се продават във всеки магазин за домашни потреби. В нея имаше около четири хиляди долара на пачки по двайсет, резервни ключове за доджа и корвета, нотариален акт на имота и акт за раждане на Уилям Робърт Клайтън, появил се на бял свят преди четирийсет и седем години в щата Западна Вирджиния.
— Мир на праха ти, Били Боб — промърмори Ричър и раздрънка ключовете в шепата си. — Пикапът или спортното купе?
— И колата му ли ще откраднем? — попита Търнър.
— И двете вече са откраднати. В кутията няма никакви документи за покупко-продажба. Вероятно някой автокрадец си е платил дрогата с тях. А другата възможност е да вървим пеша.
Търнър помълча известно време, сякаш се готвеше да прекоси опасен, но неизбежен мост. После поклати глава и промърмори:
— Спортното купе, разбира се.
Задържаха парите и ключа на корвета, а останалото върнаха в тайника. После се насочиха към хамбара и хвърлиха парите в багажника на червеното кабрио. Пожарът в периферията на полянката продължаваше да бушува. Ричър подхвърли ключовете на Търнър и се настани на дясната седалка. Тя запали мотора, откри откъде се включват светлините и си сложи колана.
Минута по-късно излязоха обратно на пътя и поеха на запад в нощта. Движеха се бързо. Чувстваха се комфортно в приятно затоплената кола. Чувстваха се богати.
> 28
Километър-два по-късно Търнър свикна с управлението и натисна по-здраво газта, напипвайки перфектния ритъм на завоите. Колата беше голяма, ниска и стабилна, заредена с брутална мощ. Ярките фарове осветяваха пътя далече напред, а ръмженето на осемцилиндровия двигател отекваше далече назад.
— Скоро ще трябва да отбием от този път — обади се тя. — Мисля, че една от колите, които причаквахме край Беривил, беше на ФБР. Видя я, нали?
— Краун виктория — кимна Ричър.
— Именно. Затова трябва час по-скоро да напуснем логичното продължение на автобусната линия. Но най-вече заради старчето с пикапа, което ще им каже точно къде ни е свалило. Доста се учуди, че изведнъж се отказахме от услугите му.
— Едва ли ще говори с ченгетата — поклати глава Ричър. — Не забравяй, че е превозвал въглища в Западна Вирджиния.