Сънят на сукубата

— Да. Не красива колкото теб, разбира се — добави бързо той, разбирайки погрешно въпроса ми. — Но водещият явно не мислеше така. Не можеше да спре да я опипва.

— О, стига! Та той почти не я докосна!

— Не и по време на търга, разбира се. Говоря за след това.

— Какво?

Тогава сервитьорът дойде и ни прекъсна. Трябваше да изчакам Лиам да поръча, за да продължи да разказва.

— След търга останах да помогна при разчистването. Дийна е приятелка на бившата ми съпруга. Когато приключихме, Ник и блондинката се бяха награбили и си тръгнаха заедно.

— Това… това е невъзможно.

Тоуни каза, че са си тръгнали поотделно. Нямаше как с Ник да са имали страстна и тежка нощ веднага след търга. На следващата вечер тя дойде в апартамента ми и имахме урок по танци. Дори да ме беше излъгала за Ник (но пък защо да го прави), определено скоро не беше получавала енергия. Сериозно преобразяване в различни нечовешки форми можеше да изразходва енергията за това време, но една нова сукуба нямаше още такива умения. Не виждах никаква логика. Лиам очевидно се озадачи от объркването ми.

— Защо смяташ, че е невъзможно? — попита той.

Поклатих глава.

— Просто… няма значение. Дано са си прекарали добре. Така… какво вино поръча? Не чух.

Не исках да съсипвам вечерята и затова прибрах главоблъсканицата с Тоуни в чекмедже с надпис «По-късно» и се постарах да заслужа хиляда и седемстотинте долара, които Лиам беше платил за мен. След вечеря повървяхме до колата, наслаждавайки се на разходката. Времето, макар и влажно, беше топло — към десетина градуса. Коварните зими на Сиатъл ни подвеждаха така понякога и само ден-два по-късно сковаваше адски студ. Лиам плъзна ръка в моята и аз не се дръпнах, но това ме постави пред дилема.

Не беше някой, с когото смятах да се видя отново. От учтивост към Сет и защото исках да водя нормален живот, избягвах случайни връзки с това тяло. Всичко това беше достатъчна причина да не позволя нощта да прерасне в нещо повече от приятелско ръкостискане за довиждане. Изведнъж обаче усетих липсата на енергия. Чувствах се добре с енергията на Саймън, но я бях изгубила още преди да успея да се възползвам от нея. Щеше да бъде приятно отново да изпитам онова чувство, да се прибера с Лиам и да получа това, от което имам нужда.

Когато стигнахме до колата му, още държеше ръката ми; после се обърна и се озовах с лице към него.

— Сега какво? — попита той.

— Не знам. — Все още не знаех какво да правя. — Чакам предложения.

Лиам се усмихна, сладка усмивка, която се отрази и в сините му очи.

— Какво ще кажеш за това? — той се наведе и ме целуна почти като Данте.

О, Лиам. Лиам беше добър човек. Добър, добър човек. От породата на Сет. Когато устните ни се докоснаха, усетих как сладостта на енергията му се изля у мен. Желанието ми се събуди и се притиснах о него. Не ми харесваше да използвам това тяло, но обстоятелствата бяха необичайни. Взех решение. Щях да спя с него и да го зарежа. Беше добър човек, не някой психар. Може би щеше да се разочарова и сутринта нямаше да ме тормози да си бъдем дружки.