Сънят на сукубата

— Глупави?

— Ами не знам, не са кошмари. Интересни са ти. Карат те да изпитваш положителни емоции. Сънуваш неща, които те интересуват, предполагам, но обикновено не това са нещата, които привличат онерой.

— И — продължи Ерик — факт е, че ти не си най-доброто, на което могат да попаднат. Ти не си им достатъчна. Ти си проводник, връзка между смъртния свят и тяхната енергия. Ако онерой крадат от теб, трябва да изчакат първо да събереш сила от някого другиго. Много по-лесно е да отнемат енергията на смъртен.

Изведнъж осъзнах, че забравям нещо.

— Стана и още нещо странно… освен загубата на енергия — обясних им как се събудих с чувството, че съм мокра и ми е студено.

— Това е много странно — каза Данте, — но не съм сигурен, че има връзка.

— Само че по-късно същия ден прочетох статия за един мъж, който полудял и се опитал да преплува Саунд. Мислел, че така ще помогне на семейството си. Така и станало, защото се удавил и изплатили застраховката му. Когато прочетох статията, отново изпитах чувството, че съм мокра и ми е студено. Почувствах същото, което той трябва да е чувствал. Сякаш и аз се давех.

— Съчувствала си му — каза Данте. — Прочела си статията и си се поставила на неговото място.

— Не — намръщих се аз и се опитах да извикам същото чувство. — Аз… го усетих. Знаех, че той се е чувствал така. Онзи мъж. По същия начин разбрах, че момичето е моя дъщеря. Усещах го с мозъка на костите си.

Данте изглеждаше отегчен.

— Нямаше да е зле да ни го кажеш по-рано.

— Забравих. Досега не мислех, че има връзка.

— А някога случвало ли ти се е нещо подобно? Да знаеш нещо, без да си го видяла?

— Мисля, че не.

Ерик погледна Данте.

— Ясновидство?

— Не знам. Едва ли. Има прекалено много несъответствия. Нещо не се връзва. — Данте върна погледа си върху мен. — Говори ли с твоите хора?

Поклатих глава.

— Джером го няма. Споменах му съня, преди да замине, но нищо не го притесни.

— Ами не знам какво да ти кажа — отвърна Данте.

— Нито пък аз — каза нежно Ерик. — Но ще се опитам да измисля нещо.

— Благодаря — отговорих му аз. — Оценявам жеста.

Изправихме се и временното примирие между Ерик и Данте се изпари. Ерик отново се навъси. Данте отново се подхилваше самодоволно и снизходително.

— Госпожице Кинкейд — започна Ерик сковано, — знаете, че изпитвам към вас само най-искрено уважение и за мен ще е удоволствие да ви помогна с каквото мога. Осъзнавам също и че господин Мориарти може да ви помогне. Бих предпочел обаче…

— … да не ме води тук повече — довърши Данте. Той отдаде чест. — Дадено, старче. Ще се видим при колата, сукубо — той се обърна и излезе от магазина.