Сънят на сукубата

Тя се усмихна.

— Защо винаги ме буташ напред?

— Защото си страхотна. — Истината беше, започнах да осъзнавам аз, че Мади ми напомняше на мен самата, по времето, когато бях смъртна. Не се чувстваше особено добре в тялото си (аз бях безумно висока). Не знаеше как да общува с хората (дръпнатото ми поведение често ми навличаше неприятности). Тази моя версия беше загубена от векове, но една частица от нея винаги щеше да живее в мен. Махнах на сервитьора и му посочих чашата. — Джош, може ли още едно?

Сервитьорът Джош, който изглеждаше прекалено млад, за да пие, взе чашата ми с усмивка.

— Разбира се. От същото ли?

— Да. Макар че… не ми се искаше да ти го казвам, но беше малко слабо.

Джош изглеждаше обиден.

— Така ли? Веднага ще кажа на бармана. Ще го накарам да дойде и да ви се извини.

— Няма нужна — казах великодушно. — Само му кажи да сложи още малко текила.

Той се поклони елегантно и ми намигна.

— На вашите заповеди.

Мади изстена, когато той замина.

— Видя ли? Не бих могла да флиртувам по този начин. Не и с такъв младок.

— Напротив, можеш.

Тя поклати глава.

— Не. Имам ужасно лош късмет с мъжете.

— Това не е възможно. Когато си с мен, си много забавна.

— Ти не си мъж. И не ме е страх от теб — обясни тя.

— Страх те е от сервитьора Джош?

— Е, не… Не много. Ставам ужасно стеснителна. Изнервям се и прочее.

Наведох се напред и казах заговорнически:

— Ще ти издам една тайна. Всички се притесняват. Дръж се, сякаш това не важи за теб и ще бъдеш суперзвезда.

Джош ми донесе маргаритата. Благодарих му и пофлиртувах още малко с него. Мади стоеше замислена.

Въздъхнах, когато сервитьорът отиде на друга маса.

— Знаеш ли, че досега съм спала само с двама мъже?

— И?

— И?! На двайсет и девет съм! Не е ли тъжно?

Замислих се аз с колко мъже съм спала. Изобщо нямаше нужда да броя.

— Това значи, че имаш критерии.

Тя направи гримаса.

— Не си ги виждала.

— Намери си някой готин. Има много свестни. — Имах чувството, че се повтаря разговора ни с Тоуни.

— Не познавам такива. Е, освен Сет може би. Той е от свестните. — Тя въздъхна. — Още не е казал нищо за срещата ни.

— Така ли? — Трябваше да му напомня.

— Да. Може би според него гледането на племенниците минава за среща. — Тя сви рамене. — Няма проблеми. Вече ти казах, че го направи от любезност. Оценявам жеста. О, Сет каза на Дъг, че искаш коледна елха. Не можеш да си намериш подходяща ли?

Изпъшках.

— Не отново.

— Значи… не искаш елха? Или искаш? Приличаш на човек, който обича такива неща.

— Честно казано, ми е безразлично. — Поклатих глава. — Приятелят ми Питър го подхвърли на Сет.

Тя ме погледна подозрително.

— Знаеш ли, много често се виждаш със Сет.

— Свестните мъже стават и за приятели. — Нямам представа защо все още вярвах, че трябва да запазя връзката си със Сет в тайна. Някакъв инстинкт ми нашепваше, че така е правилно.