Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Когато свършиха и лежаха изтощени, Кат се почувства така, сякаш е скочил над голяма пропаст и е стъпил от другата й страна. Опита се да мисли за това, но сънят го победи.
Събуди се след няколко часа. Луната се беше изкачила високо над къщата. В стаята беше тъмно, а на верандата и плажа светло като ден. Размисли се. Чувстваше се тягостно, откакто Кейти я нямаше. Опипа годежния си пръстен. Не го беше свалял от сватбата си.
Мег спеше. Измъкна се леко от обятията й и излезе на терасата. Отиде на плажа, лекият бриз галеше голото му тяло. Две сълзи се отрониха по лицето му, когато стигна водата. Натопи ръка и започна да снема с трудност златния пръстен. За миг застана неподвижен, а след това захвърли пръстена в морето — там, където Кейти спеше на „Катбърд“. От няколко седмици насам му беше трудно да си припомни ясно лицето й, но сега то изплува пред него. За последен път — най-после можеше да я остави на спокойствие.
— Сбогом, Кейти — каза той. — Почивай в мир.
Обърна се и тръгна към къщата.
17.
На сутринта, когато Кат се събуди, Мег я нямаше. Той отиде до плажа, за да поплува, а като се върна, усети миризмата на бекон.
— Добро утро! — извика Мег. — Трябваше да купя някои неща. Не исках да те будя. След десет минути ще закусваме.
Кат се изкъпа и обу някакви шорти. Когато излезе от банята, закуската беше готова.
— Честит рожден ден! Тази сутрин спа наистина добре — засмя се тя.
— Нима съм виновен? Само тенисът беше достатъчен да изпадна в несвяст.
Мег вдигна поглед от закуската си.
— Първата ти жена ли съм след смъртта на съпругата ти?
— Да.
Мег започна да яде отново и каза:
— Добре.
— Това беше страхотен подарък за рожден ден — каза сериозно Кат.
След закуската попита за телефона.
— Искам да разбера как Родригес се справя с телефонните книги.
— В кабинета ми. Ето там.
Това беше мястото, където обработваше материалите си. Няколко видеокасетофона заемаха част от стаята и всичко беше подредено безупречно. Кат позвъни в „Карибе“ и попита за Родригес.
— Кой се обажда, моля?
— Мистър Елис.
— Един момент — след няколко секунди операторката поясни: — Мистър Родригес го няма.
— Бихте ли му предали да ми се обади — каза Кат и остави номера си.
Докато Мег монтираше лентите от Санта Марта, Кат се разходи из къщата, почете и, излезе да тича по плажа. Към пет часа позвъни отново в хотела. Казаха му, че Родригес все още не се беше обадил.
Вечерта отидоха в Картахена и вечеряха в стария град в красив открит ресторант. Дори и в този късен час горещината и влагата бяха големи, но виното и храната бяха превъзходни. Кат се чувстваше добре с Мег. Тя беше много повече от любовник — беше му и приятел. Когато се върнаха, се любиха отново и той установи, че са постигнали още по-голяма хармония. Започваха да се опознават. На следващата сутрин телефонира отново на Родригес, но получи същия отговор.
— Имам чувството, че ме разиграват — сподели той с Мег.
— Дай аз да опитам — каза тя. Позвъни до хотела и запита за Родригес на испански. Свързаха я почти незабавно и подаде слушалката на Кат.
— Здравейте, мистър Родригес — каза той. — Обажда се мистър Елис. Трудно ви открих.
Изненадан, Родригес започна да бърбори нещо, а след това каза:
— Съжалявам, сеньор, но из нашите книги не намерихме подобно обаждане. Мисля, че няма да имам възможност да ви помогна — и затвори.
Кат предаде на Мег това, което му беше казал Родригес.
— Не вярвам, а ти?
— Хайде да идем при него — предложи тя.
Кат отиде да се преоблече. На излизане от стаята след миг колебание нахлузи кобура и облече едно яке. Когато пристигнаха в хотела, не попита за Родригес, а започна да го търси. Видя го на една маса до басейна — разговаряше с гостите. Когато той тръгна към главната сграда, Кат се скри зад една голяма палма и зачака.
— Какво правим тук? — запита Мег, като се скри зад него.
— Не трябва да ни вижда, преди да дойде насам.
Когато Родригес се приближи, Кат излезе иззад палмата, за да го посрещне.
Изглежда, Родригес се притесни, като го видя.
— Какво желаете, сеньор? Трябва да отида на съвещание.
— Разкажете ми за телефонното обаждане — каза Кат с приятен глас.