Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Чудесно — каза той. — Да се махаме.
Обърна се към Родригес и стисна ръката му, пъхвайки в нея петстотин долара.
— Слушайте сега — каза му усмихнат той. — Ще се измъкваме без много шум и не желая да ме безпокоите. Ако възникнат проблеми, ще кажа, че съм ви подкупил и сте ми дали ключа. Ясно ли е?
Родригес се усмихна слабо.
— Разбира се, сеньор. Не искам да ви създавам никакви проблеми. Моля ви, не казвайте на никого, ама на никого как сте получили тази информация.
— Нямам такова намерение — отговори Кат и му подаде ключа. Обърна се към Мег и каза: — Да тръгваме.
Излязоха бързо от бара, минаха през фоайето и помолиха за колата си. Чакаха нервно, докато я докарат. Кат си представяше как охраната ще се втурне към тях. Колата пристигна и те тръгнаха.
— Мисля, че това е твое — обади се Мег, като му подаде пистолета. Все още беше зареден. — Вече не се съмнявам, че си се заел сериозно с нещата.
Кат освободи предпазителя и каза:
— Нямаше да го застрелям, но и не исках той да знае това. Защо излязохте от килера?
— Един от обслужващия персонал дойде за бърсалката си. Едва успях да скрия пистолета в чантата си. Родригес ме накара да излезем и мисля, че бяхме по-добре навън. Ти какво откри?
— Не много. Апартаментът изглежда така, като че ли в него живее Уилям Ф. Бъкли28 младши, а голямата спалня сякаш е направена за Хю Хефнър29. Имаше мъжки костюми с малък размер, а също и дамски дрехи, различни по големина — вероятно, за да станат на всеки, който се озове там. Мъжките неща бяха с монограм — буквата А. Намерих и това. — Кат й подаде кибрита.
— А като анаконда — каза Мег.
— Точно така. Когато бяхме в Риохача, аз и Блуи се срещнахме с един местен търговец на наркотици. Преструвахме се на купувачи. Оня спомена нещо за чиста „Анаконда“ — някакъв кокаин с такова име. Говореше за нея с благоговение. Къде отиваме? — Мег беше завила по един път край морето и стария град.
— Към летището. Знаем, че самолетът е излетял на трети сутринта. Да видим дали можем да разберем къде е заминал. Това летище не е много натоварено. Някой може да си спомня.
— В Колумбия трябва да се заяви предварително по-летен план — каза Кат. — Чудно колко ли време се пазят тези планове?
Пристигнаха на летището и на Мег й бяха необходими петнадесет минути и една банкнота от сто долара, за да получи копия от полетните планове на двата реактивни самолета, които бяха излетели от Картахена на трети същия месец.
— Имало е полет на „Лиър“ за Богота и „Гълфстрийм“ за Кали — преведе Мег. — Няма информация за собствениците на самолетите, знаят само имената на пилотите и телефонните им номера.
Върнаха се в къщата на Мег.
— Окей — каза тя. — На кого ще звъним?
— Ами като съдя по вида на хотелския апартамент, смятам, че тези, които ни трябват, си падат по най-хубавите неща. „Лиър“ е сравнително евтин самолет, а един „Гълфстрийм“ струва от дванадесет до петнадесет милиона долара. Нека опитаме първо там.
— Добре — каза Мег, като започна да набира номера. — Кали се слави като център на търговията с наркотици.
Тя проведе двеминутен разговор на испански. След това затвори и каза:
— Готово. Това е номерът на компанията, която поправя самолета. Там е и хангарът му. Представих се като приятелка на пилота и мисля, че се хванаха на тази въдица. Но когато ги попитах чия собственост е самолетът, за да го потърся, станаха предпазливи и казаха, че мога да оставя номера си. Нека опитаме Богота.
Мег се обади и до Богота със същите въпроси.
— Самолетът е собственост на строителна фирма, която изпълнява много държавни поръчки — пътища, мостове — такива неща. Не вярвам това да са нашите хора. Май сме на път за Кали.
— Радвам се, че каза „сме“.
— Няма да ходиш никъде без мен и моята камера — заяви тя и го целуна. — Заснех цялата сцена в хотелския килер.
— Какво?
Тя бръкна в чантата си и извади нещо като голяма книга с меки корици.
— Последна японска технология — поясни Мег. — Изпробвам от време на време някои от новите им неща.
Заведе го при видеоапаратите, извади една малка касета и я пъхна в гнездото. След малко Кат видя себе си и ужасения Родригес, заснети от нисък ъгъл. Звукът беше глух, но всичко се разбираше добре.
— Господи! — възкликна Кат. — Не знаех, че съм така добър в ролята на Джордж Рафт30.
28
Известен американски критик и редактор — Б.пр.
29
Собственик и издател на списание „Плейбой“. — Б.пр.
30
Американски актьор от 30-те и 40-те години, известен в гангстерски роли. — Б.пр.