Бялата стока

— Това е вашата стая — каза му тя, като го въведе в просторна слънчева спалня с голямо легло и тръстикови мебели. — Играете ли тенис?

— Да. Но нямам екип. Не очаквах да играя тенис в Колумбия.

Тя се засмя.

— В Колумбия трябва да сте готов винаги за неочакваното. Погледнете във втория гардероб, ето там. Мисля, че ще намерите каквото ви е необходимо.

Кат отвори гардероба и видя мъжки и женски екипи за тенис и бански костюми с различни размери. Намери и обувки и се преоблече. Чу шум в кухнята, а след малко Мег извика:

— Ще размразя месо за вечеря.

Кат огледа хола още веднъж. Не беше забелязал картините. Изглеждаха типично южноамерикански и повечето бяха примитивни. Хареса ги. Цялата къща му действаше добре, точно както и собственичката.

След малко тя се присъедини към него. Излязоха през входната врата и тя го поведе по една пътечка към добре направен корт.

— Това е моята гордост — каза тя. — Никога не съм имала гости, които не играят тенис.

Маг почисти повърхността с електрическа машина-вентилатор и започнаха да удрят топките.

Играе по-скоро като мъж, помисли си Кат, като го усети в китката си, когато върна един от правите й удари. Тя спечели сервиса и първите две точки, преди той да успее да удари топката.

— Съжалявам — каза тя. — Ставам по-лоша в течение на играта.

Не съжаляваше и не стана по-лоша. Кат си помисли, че ако не беше спортувал така усилено през последните няколко месеца, тя щеше да го изтощи до припадък. Мег спечели първия сет с шест на едно и Кат спря да се чувства виновен, че иска да победи жена. Игра с максимални усилия и успя да спечели следващия сет със седем на пет. Когато резултатът в третия сет беше четири на четири, тя проби сервиса му и Кат се опита да се стегне. Спомни си за миг за Куантико и едно бягане на десет мили. Това беше последният път, когато е трябвало да се старае толкова. Успя да спре сервиса й, тя спря неговия. Концентрацията му беше пълна. Все едно че играеше на Уимбълдън. Спечели точка и стигна до седем на шест, а след това върна най-силните сервиси, които някога беше удрял, и я победи с осем на шест.

Строполиха се на една пейка задъхани и изпотени.

— Кучи сине — каза общително тя, — винаги ли играеш така силно срещу момичетата?

— Момиче? Ти си като робот. Нямаш ли капка жал?

— Ти си първият мъж, който ме победи от много време насам.

— Първият мъж? Ти с кои жени си играла? Навратилова?

— На колко години си? — запита тя.