Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
18.
Вечерта Кат прекара голяма част от времето си в планиране на полета. Най-дългият му самостоятелен учебен полет като главен пилот беше малко повече от сто мили, а Кали се намираше в югозападната част на страната на около петстотин морски мили от Картахена.
Провери обхвата на самолета и остана доволен от факта, че резервоарите в крилете поемаха повече от необходимото за пътуването гориво. От книгите и картите на Блуи установи, че Кали се намира в планинските райони, а за летене в планини знаеше само това, което беше прочел по време на обучението си. Той се успокои, че при хубаво време ще може да намери града, ако просто следва река Рио Каука от разклонението й при Рио Магдалена чак до Кали, в случай, че радионавигационното му оборудване се повреди.
Обръщаше внимание на всеки детайл от полета и се опитваше да преодолее нервността си. Беше научил всички необходими неща при планирането. Сега само трябваше да си ги припомни, и то правилно. Нямаше да лети като търговски самолет. Авиолиниите имаха метални детектори, а Кат искаше да има оръжията със себе си повече отвсякога.
Мег се обади до летището и получи прогнозата за времето.
— Хубаво — каза тя. — Разпръсната висока облачност на шест километра. Таванът над Кали ще бъде неограничен. Ще имаме вятър откъм опашката със скорост десет възела. Едва ли може да бъде по-добре от това. — Мег погледна през рамото му и посочи към полетното ръководство, отворено на Кали. — Ето тук е компанията, на която се обадих, за да разбера за „Гълфстрийма“ — „Аеросервиз“. Пише, че имат гориво, правят ремонти на самолети „Пайпър“ и „Чесна“ и на двигатели „Ликъминг“ и „Континентал“. Изглежда, това е единственият сервиз за частни самолети на летището.
— Е, поне можем да започнем отнякъде. Имаме основателна причина да бъдем там — отговори Кат.
В девет часа на следващата сутрин излетяха при слънчево небе и неограничена видимост. Минути след старта тръгнаха по Рио Магдалена — най-голямата река на Колумбия, която прорязваше широка, зелена и блатиста равнина. Кат започна да се чувства доста уверен като главен пилот. Помисли си, че Блуи би се гордял с него. След по-малко от половин час откриха къде се отклонява Рио Каука. Преди да се появят планините, Кат се изкачи на три километра, за да има достатъчно височина. Теренът ставаше все по-хълмист, когато отминаха Меделин, втория по големина град на Колумбия. След него покрай Рио Каука минаваше железопътна линия и това още веднъж потвърди местоположението им. Беше лесно.
Според пресмятанията на Кат времето за пътуване трябваше да бъде почти четири часа. Оставаше по-малко от час до Кали, когато се появиха първите облаци, но те минаваха през тях. По правилата за визуално ориентиране това беше незаконно, но Кат бързаше. Нямаше намерение да каца на друго летище. Мисълта, че Джинкс може да чака в Кали, не го напускаше. Когато ги прехвърлиха от диспечера на централата към радиокулата на Кали, чуха съобщение:
— Над Кали има облаци на височина 100 метра, скорост на вятъра 260 при ъгъл от 6 градуса. Очаквайте при двеста и седемдесет да преминем на кацане по прибори.
Кат замръзна. Приближаване по прибори. Никога не беше го правил, а и не се чувстваше добре подготвен. Започна да рови из съзнанието си за неща, които може би инструкторът му е казвал.
— Завийте вдясно до нула-девет-нула — обади се внезапно диспечерът. — Следете векторите за кацане по прибори.
Кат потвърди данните. Диспечерът щеше да го насочва да се приземи. Спомни си, че системата за кацане по прибори беше тази с двете стрелки — една вертикална и една хоризонтална. Те трябва да го доведат до пистата. Опита се да запази самообладание. Автопилотът поддържаше самолета на зададената височина. За момента Кат не се беше отклонил от курса, но се нуждаеше от радиочестота. Обърна се към Мег и като се опитваше да изглежда колкото е възможно по-спокоен, каза:
— Ако обичаш, погледни в този каталог за летищата и ми дай честотата на системата за сляпо кацане.
Мег направи справката.
— Честотата е едно-нула-нула-точка-едно.
— Спуснете се на две хиляди метра — обади се диспечерът.
Кат започна да спуска, като се опитваше да преодолее паниката. Набра честотата на системата за кацане по прибори, като гледаше уреда пред себе си. Вертикалната стрелка скочи вляво на циферблата, а хоризонталната се изкачи в горния му край.
— Завийте вдясно на две-четири-нула градуса, за да прехванете системата за кацане по прибори — обади се отново диспечерът.