Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Къде ще вземем такси? — попита Кат.
— Колата ми е на паркинга — отвърна Мег.
Колата й беше стар мерцедес седан, чието радио очевидно е било откраднато. Скоро се намериха в града. Движеха се покрай някаква висока гипсова стена.
— Какво има зад стената?
— Стария град. Ще ви го покажа.
Стигнаха до един плаж, заобиколен от верига многоетажни хотели, които се губеха на хоризонта. Съвременната Картахена с плажа си наподобяваше курортен град във Флорида. „Карибе“ се открояваше на фона на останалите хотели. Сградата беше по-стара и измазана с розов гипс. Мег зави по пътеката към хотела и премина под една арка. Портиерът закара колата, а те влязоха в прохладното фоайе на построената в староиспански стил сграда и отидоха на рецепцията.
— Мога ли да разговарям с директора? — запита Кат.
— Той е зает, сеньор. Ще почакате ли няколко минути?
— Ще бъдем в ресторанта с басейна — каза бързо Мег. — Името е мистър Елис. — Обърна се към Кат и каза: — Гладна съм. Нека хапнем по един сандвич, докато чакаме.
Излязоха от фоайето, минаха през една гъсто залесена градина и се качиха по някакви стълби към басейна.
Кат беше приятно изненадан.
— Не очаквах такова нещо в Колумбия — каза той, като гледаше големия басейн и красивите тела наоколо. — Напомня ми басейна в „Бевърли хилс хотел“.
— Колумбия може да бъде много приятна страна — каза Мег. — Този хотел е любимият ми в Картахена. Проектиран е от кубинец веднага след Втората световна война. Мястото е малко като Хавана преди Кастро.
Когато довършваха яденето, към тях се доближи един млад мъж в костюм.
— Моля да ме извините. Мистър Елис? Директорът ще бъде зает за известно време. Казвам се Родригес. Мога ли да ви бъда полезен?
Кат му предложи един стол. Беше готов да говори.
— Мисля, че племенницата ми е била във вашия хотел този месец. Имах кратък телефонен разговор с нея. Връзката беше много лоша и прекъсна. Не можах да се свържа същия ден, а когато най-после успях, ми отговориха, че не е регистрирано такова момиче. Бих желал да я намеря. Майка й се тревожи за нея.
— Как се казва племенницата ви, сеньор? Ще проверя по книгите.
— Името й е Катрин Елис, но мисля, че пътуваше с приятели и може би не се е регистрирала. Ако мога да разбера с кого е пътувала, ще мога да се свържа с нея чрез приятелите й.
Родригес изглеждаше озадачен.
— Това, което искам от вас, е, ако е възможно, да проверите телефонните обаждания за същата дата и да ми кажете от коя стая се е обадила. Беше втори този месец.
Родригес започна да гледа със съмнение.
— Боя се, че това не е редно, сеньор. Ние не разкриваме имената на гостите си на неофициални запитвания. А и на тази дата хотелът беше препълнен и ще трябва да се проверява измежду разговори от над двеста стаи.
Кат записа един номер в тефтерчето си, откъсна листа и го побутна през масата, като покриваше двете стодоларови банкноти.
— Това е номерът, на който е телефонирала. Намира се в Атланта, Джорджия, в Съединените щати. Зная, че искам много, но се надявам, че ще отделите време да проверите обажданията.
Родригес се огледа и прибра бързо номера и банкнотите в джоба си.
— Е, може би ще имам време да прегледам книгите довечера, когато се освободя.
— Благодаря ви много — каза Кат.
— Къде мога да ви намеря, сеньор Елис? Това може да отнеме няколко дни, ако нямам късмет.
Мег се намеси и подаде един телефонен номер на мъжа.
Родригес се изправи и се поклони.
— Ще се обадя колкото е възможно по-скоро, сеньор Елис.
— Благодаря ви — отговори Кат. — Ще изразя благодарността си по същия начин, когато намерите информацията.
Младият мъж се усмихна и си отиде.
— Какъв е номерът, който му оставихте? — запита Кат.
— В моята къща. По-добре да отседнете в нея. Има достатъчно място.
— Сигурна ли сте, че няма да ви притеснявам? Мога да си наема стая тук.
— Не ме притеснявайте.
След обяда напуснаха хотела и тръгнаха с колата по една улица край брега.
— Ще завием през стария град — каза тя, като маневрираше между коли, ярко боядисани училищни автобуси и конски каруци. Мина през една врата в дебелата петнадесет метра стена и в облика на Картахена настъпи драматична промяна. Изведнъж се озоваха в отминал век. Минаха през тесни улици и елегантни площади. Сградите бяха възстановени и добре поддържани, направени от една и съща зидария и гипс и с еднакви керемиди. В оформлението имаше хармония, развита от вековна традиция и бавните промени.