Бялата стока

Кат прерови стаята педантично, като търсеше още нещо с етикет, но не успя да намери нищо. На едно бюро имаше телефон с карта, на която беше написано на английски и испански как може да се направи международно обаждане. Кат почувства, че се намира на място, където е била Джинкс. До телефона бяха поставени голям кристален пепелник и два рекламни кибрита. Единият беше на хотела. Другият беше голям кибрит от тежък, черен лакиран картон. На предната му част имаше доста добре направена рисунка на голяма змия, увиснала от едно дърво. На гърба се четеше монограмът с буквата А. Кат мушна кибрита в джоба си.

Дали имаше още стаи в апартамента? Може би кухня. Върна се назад — там, откъдето беше дошъл, но като влезе във всекидневната дочу превъртането на ключ в предната врата. Кат бързо мина през стаята и отиде в кабинета. Скри се там и дочу гласовете на мъж и жена, които разговаряха тихо на испански. Доколкото му беше известно, в апартамента нямаше друг вход, но предположи, че има пожарна стълба. Помисли си, че трябва да я потърси, но го стресна силен шум от прахосмукачка.

Кат реши, че шумът идва от хола и тръгна нататък. Погледна в стаята — на няколко метра от него една жена чистеше с прахосмукачка, а някакъв мъж бършеше прахта по мебелите. Бяха обърнати с гръб към него. Той тръгна бързо към вратата. Изведнъж прахосмукачката спря.

— Buenos dias, senor24 — каза един мъжки глас.

Кат спря и се обърна. И двамата го гледаха. Мъжът заговори отново. Питаше го нещо на испански, но той нямаше представа какво.

— Всичко е наред — каза Кат. — Продължавайте. Аз тъкмо излизам.

— Si, senor25 — отвърна с усмивка мъжът. — Gracias26.

— De nada27 — отговори му с усмивка Кат и затвори вратата след себе си. Вратите на асансьора бяха отворени. Той вкара ключа, завъртя го и асансьорът тръгна. Въздъхна и отпусна ключа. По челото му изби пот, коленете му омекнаха.

Тръгна бързо към задната врата на фоайето. Изглежда, никой не го забеляза. Когато стигна до килера, се огледа и отвори вратата. Мег и Родригес ги нямаше.

Кат изруга. Ако охраната на хотела е хванала Мег, то полицията вече е тръгнала насам. Излезе от килера, затвори вратата и се огледа отчаяно наоколо. Нямаше ги във фоайето и тръгна към басейна. Като излезе от градината, видя Родригес и Мег седнали на една маса от другата страна на басейна. Мег пиеше напитка във висока чаша. Разговаряха приятелски, като дори се усмихваха. Кат се забърза към тях, като се стараеше да не тича.

— А, ето те — каза весело Мег. След това добави тихо: — Защо се забави толкова?

— Съжалявам, но не можах да свърша по-бързо.

— Мистър Родригес и аз разговаряме.

Кат забеляза, че Мег държеше ръката си в чантата.