Книга за гробището

— Не можете да ме арестувате за това, че не ви казвам името и адреса си.

— Не — съгласи се полицаят. — Но мога да те закарам в участъка, докато не ни кажеш име на родител, настойник или някой възрастен, отговарящ за теб, на чиито грижи можем да те предадем.

Полицаите сложиха Ник да седне отзад в колата при Мо Куилинг, която се усмихваше като котка, изяла всички канарчета.

— Видях те през прозореца — каза тихо тя. — Затова извиках полицията.

— Нищо не правех — отвърна Ник. — Дори не бях във вашата градина. И защо са те довели и теб?

— Тихо там отзад! — извика едрият полицай. Всички млъкнаха, докато колата не спря пред дома на Мо. Едрият й отвори вратата и тя излезе.

— Ще се обадим утре, да кажем на вашите какво сме открили — каза той.

— Благодаря, чичо Там — усмихна му се Мо. — Просто изпълнявах дълга си.

Колата пресече града. Всички мълчаха. Ник се опитваше да се Слее с всички сили, но без успех. Чувстваше се зле и нещастен. За една вечер бе преживял първото си скарване със Сайлъс, бе опитал да избяга от дома, не бе успял, а сега не бе успял и да се върне. Не можеше да каже на полицията нито къде живее, нито как се казва. Щеше да прекара остатъка от живота си в килия в участъка или в детски затвор. Имаше ли детски затвори? Нямаше представа.

— Извинете, има ли детски затвори? — попита той полицаите на предните седалки.

— Започна да се притесняваш, а? — каза чичото на Мо. — Не те виня. Деца, без контрол. Да ти кажа, на някои от вас мястото им е в затвора.

Ник не беше сигурен дали това означава „да“ или „не“. Погледна през прозореца. Нещо голямо пореше въздуха, над и леко встрани от колата, нещо по-тъмно и по-голямо и от най-голямата птица. Нещо с човешки ръст, което потрепваше и припляскваше като огромен прилеп.

Рижият полицай каза:

— Като стигнем в участъка, най-добре ни кажи името си и на кого да се обадим да те прибере. Ще кажем, че сме те проверили и ще те върнат у дома. Разбра ли? Ако ни съдействаш, ще мине по-леко и за теб и за нас ще има по-малко писмени обяснения. Ние сме ти приятели.

— Твърде меко се държиш с него. Една нощ в килията не е чак толкова тежка — каза едрият полицай. После погледна Ник: — Освен ако не е натоварено и не се наложи да те сложим заедно с няколко пияници. Понякога са доста неприятни.

„Лъже — помисли си Ник. — Правят го нарочно — добрият и лошият полицай…“

После колата зави и се чу силен удар. Нещо голямо се претърколи през капака на колата и отскочи в тъмното. Чу се скърцане на спирачки и рижият започна да ругае под носа си.

— Той изтича на пътя! Нали видя!

— Не съм сигурен какво видях — каза по-едрият. — Но ти удари нещо.