Книга за гробището
- Автор: Гейман Нил Ричард
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Стойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Книга за гробището». Краткое содержание книги:
Дик Фартинг му се усмихваше с подострен молив в ръка.
— Не ме е страх от теб — прошепна той.
Ник погледна ръката си — малка капка кръв се наля там, където острието на молива бе пробило кожата.
Следобед Мо Куилинг настигна Ник в коридора, а очите й бяха толкова широко разтворени, че навсякъде около ирисите й се виждаше бяло.
— Ти си шантав! — каза тя. — Нямаш никакви приятели!
— Не съм тук заради приятели — отвърна честно Ник. — Дойдох да се уча.
Мо сбърчи нос.
— Имаш ли представа колко шантаво е това? Никой не ходи на училище да се учи. Ходиш, защото се налага.
Ник сви рамене.
— Не ме е страх от теб — заяви тя. — Не знам какъв номер направи вчера, но не ме изплаши.
— Хубаво — отвърна Ник и отмина по коридора.
Чудеше се дали не допусна грешка, като се замеси.
Определено бе сгрешил в преценката си. Мо и Дик бяха започнали да говорят за него, вероятно и седмокласниците също. Другите деца го гледаха и го сочеха. Ник постепенно започваше да се превръща в присъствие, вместо в отсъствие, и това го караше да се чувства неудобно. Сайлъс го бе предупредил да си трае, да ходи на училище отчасти Слял се, но сега всичко се промени.
Вечерта Ник говори с наставника си и му разказа всичко. Не очакваше реакцията.
— Не мога да повярвам — каза Сайлъс, — че си могъл да бъдеш толкова… толкова глупав. След всичко, което ти казах, за да си почти невидим. А сега цялото училище говори за теб.
— А какво трябваше да направя?
— Не и това — отвърна Сайлъс. — Сега не е като в старите времена. Могат да те проследят, Ник! Могат да те намерят!
Невъзмутимата външност на Сайлъс беше като твърда обвивка от скали около разтопена лава. Ник разбираше колко е ядосан само защото го познаваше добре. Явно наставникът му се бореше да овладее гнева си.
Ник преглътна.
— Какво да правя? — попита простичко момчето.
— Не се връщай там — отговори Сайлъс. — Това с училището беше експеримент. Нека просто признаем, че не беше успешен.
Ник замълча, а после каза:
— Не е само заради новите неща, които научавам, има и нещо друго. Знаеш ли колко е хубаво да си в стая, пълна с хора, и всички да дишат?
— Не съм имал удоволствието да присъствам — отвърна Сайлъс. — Така, значи утре няма да ходиш на училище.
— Няма да избягам. Не и от Мо и Дик или от училището. По-скоро бих се махнал оттук.
— Ще правиш каквото ти се казва, момче! — категорично заяви Сайлъс, стегнат възел от кадифен гняв в тъмнината.
— Или какво? — избухна Ник с пламнали страни. — Какво ще направиш, за да ме задържиш? Ще ме убиеш ли? — при тези думи момчето се завъртя и пое по пътеката към портите, която водеше извън гробището.
Сайлъс викна след Ник, после спря и остана сам в нощта.
Обикновено лицето на Сайлъс бе непроницаемо. Сега бе като книга, написана на отдавна забравен език, с неразгадаема азбука. Сайлъс загърна около себе си сенките като плащ и се загледа по пътя, по който си тръгна момчето, но не го последва.
Дик Фартинг лежеше в леглото си, спеше и сънуваше пирати в слънчево синьо море. Беше капитан на пиратски кораб, натъпкан с подчиняващи се единайсетгодишни хлапаци. Имаше и момичета, разбира се, които бяха година или две по-големи и изглеждаха изключително красиви в пиратските си дрехи. Дик беше велик и щастлив. Внезапно всичко се обърка. Стоеше сам на палубата, а огромен мрачен кораб с размерите на петролен танкер, с парцаливи черни платна и череп на носа, се носеше през бурята право към него.
А после, както става в сънищата, се озова на черната палуба на новия кораб, а някой го гледаше отвисоко.
— Не се страхуваш от мен, така ли? — попита мъжът, който се извисяваше над него.
Дик погледна нагоре. В съня си се страхуваше, страхуваше се от този мъж с мъртвешко лице и пиратски одежди, сложил ръка на дръжката на сабята си.
— И какво, Дик, мислиш, че си пират? — попита похитителят и изведнъж нещо в мъжа се стори познато на момчето.