Книга за гробището

Седма глава

Някойси Джак

Последните няколко месеца Сайлъс беше много зает. Изчезваше от гробището с дни, а понякога със седмици. Около Коледа мис Лупеску замести Сайлъс за три седмици. Заедно с Ник се хранеха в малкия й апартамент в Стария град. Тя дори го заведе на мач, както бе обещал наставника му. Но един ден мис Лупеску стисна бузите на Ник, нарече го Нимини10, галеното име, с което се обръщаше към него, и замина за място, което нарече „Старата родина“.

Сега и Сайлъс, и мис Лупеску ги нямаше. Господин и госпожа Оуенс седяха в гробницата на Джосая Уортингтън и говореха с него. И тримата не изглеждаха щастливи.

Джосая се обърна към двамата си събеседници:

— Значи не ви е казал къде отива и как да се грижим за детето?

Когато Оуенсови поклатиха глави, Джосая попита:

— Добре, но къде е?

Оуенсови не знаеха. Господин Оуенс рече разтревожено:

— Никога не е отсъствал толкова дълго. Освен това, когато детето дойде при нас, той обеща, че ще е тук или някой друг ще ни помага да се грижим за него. Обеща ни!

— Тревожа се, че може да му се е случило нещо — намеси се госпожа Оуенс. Изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се разплаче, но после сълзите й се превърнаха в гняв: — Толкова по-зле за него! Няма ли никакъв начин да го открием и да го извикаме?

— Аз поне не знам — рече Джосая. — Но мисля, че е оставил в криптата пари за храна за момчето.

— Пари! — извика госпожа Оуенс. — За какво са ни пари?

— Ще му трябват пари да отиде да си купи храна… — започна господин Оуенс, но жена му го прекъсна троснато:

— И ти си като всички останали!

После излезе от гробницата и тръгна да търси сина си. Както очакваше, намери го на върха на хълма, вперил поглед в града.

— Давам едно пени, за да узная мислите ти — каза майка му.

— Ти нямаш едно пени — отвърна Ник.

Вече беше на четиринайсет години и стърчеше над нея.

— Имам две в ковчега. Сигурно вече са позеленели, но все пак са там.

— Мислех си за света — каза Ник. — Откъде сме сигурни, че човекът, който уби семейството ми, е още жив и че още ме търси?

— Сайлъс твърди, че е така.

— Но не ни казва нищо повече.

— Той ти желае само доброто, знаеш това — каза госпожа Оуенс.

— Благодаря! — отвърна заядливо Ник. — И къде е сега?

Майка му замълча.

— Видяла си мъжа, който е убил семейството ми, нали? — попита Ник. — В деня, в който сте ме осиновили.

Госпожа Оуенс кимна.

— Как изглеждаше?

— Гледах най-вече теб, дете. Чакай да помисля… тъмна коса, много тъмна… Уплаших се от него. Имаше много слабо лице. Беше едновременно гладен и ядосан. Сайлъс го отпрати.